Дъглас Престън - Ден на гнева

Появи се един навахо, пеша, изскочи от тъмното, облечен с риза от еленова кожа и вързал кърпа на главата си. Водеше няколко коня, стискаше пистолет в едната си ръка и го размахваше над главата си. — Слава на Бога и на Исус! — каза той и си запробива път през тълпата, която се раздели, за да го остави да мине.

Форд позна Уили Беченти.

Еди продължи да се цели в него.

— Слава на Бог и на Исус! — отново се провикна Беченти и поведе конете право към тях, като принуди коленичилите хора да се дръпнат. — Слава на добрия Бог! Амин, братко!

— Слава на Бога! — долитаха механичните отговори. — Слава на Исус!

— Приятелю християнин — обади се Доук и се изправи, — кой си ти?

— Слава на Исус! — отново се провикна Уили. — Ние се братя в името на Христос! Дойдох да се присъединя към вас!

Конете бяха неспокойни, подскачаха и пръхтяха нервно, хората се бояха от тях и се отдръпваха. Зад конете на червеникавата светлина се появи още една фигура, яхнала кон и подканяща животните отзад. Форд позна шамана Нелсън Бигей. Беченти спря неспокойната група коне точно пред учените, животните се скупчиха едно до друго, въртяха очи, мятаха глави и бяха почти неконтролируеми. Настана истинска суматоха.

Тълпата се разпръсна, хората се защураха насам-натам, пазейки се от тежките копита и озъбените разпенени муцуни.

— Какво правиш с тези коне! — сърдито кресна Еди и също отстъпи назад.

— Искаме да се присъединим към вас! — изумено го изгледа Беченти като кръгъл идиот. Предният кон се опита да се дръпне, Уили „изпусна“ въжето на конете и го настъпи, за да го възпре. — Опа, кучи син такъв! — викна Беченти. Наведе се рязко да вдигне края на въжето. При това бързо движение заговори на групата припряно и едва чуто: — Като дам знак, скачате на конете и изчезваме веднага.

Доук пристъпи на откритото място и застана пред Еди и Форд.

— Добре, приятел, по-добре кажи кой си и какво каза току-що на затворниците.

— Чу ме, човече — провлече Беченти пискливо, — аз съм свой, християнин! И аз искам да участвам. Помислих си, че може да ви дотрябват коне!

— Пречиш на делото ни, идиот такъв! Махни тези коне оттук!

— Разбира се, разбира се… извинявай, човече, просто се опитах да помогна. — Беченти се извърна. — Спокойно, кончета! — провикна се той и дивашки размаха ръце. — Спокойно! Хо! Спокойно!

Виковете му само допълнително раздразниха конете. Беченти грабна юздите им и започна да ги обръща, за да ги изведе обратно отзад, само че явно не успяваше да се справи с животните. Когато те не се обърнаха и той размаха пред тях едно навито ласо, конете внезапно рязко се завъртяха, принудиха Еди и Доук да отстъпят назад и се наместиха между тях и пленниците. Един от конете се изправи на задните си крака и тълпата отстъпи още по-назад.

— Махни конете, копеле! — кресна Доук побеснял и се опита да ги избута.

— Слава на Исус и на светците! — отново размаха пистолета над главата си Уили и изкрещя: — Сега!

Форд грабна Кейт за ръката и я метна на един дорест кон, а Беченти хвърли Чън на едно петнисто индианско пони, после дръпна Чечини зад себе си на сиво-жълтеникав кон. Инес се метна на червеникавокафяв жребец и след по-малко от десет секунди всички бяха на конете, някои по двама.

Доук се опита да си проправи път със сила през струпалите се хора и кресна:

— Спрете ги! — Пресегна към пушката и я измъкна от кобура на рамото си.

Еди вече беше вдигнал пистолета и се целеше във Форд.

— Слава на Бога! — крещеше Беченти. Завъртя коня си и копитата връхлетяха върху пастора. Той стреля, не улучи и падна, а в този момент индианецът светкавично връхлетя върху Доук, който изпусна пушката си и залитна назад. Беченти вдигна навитото ласо. Размаха го и кресна: — Иииааа!

Възбудените коне не се нуждаеха от повторна покана. Те се втурнаха сред хората, разпръснаха ги и излетяха на свобода. След като се измъкнаха, Беченти рязко зави надясно и ги поведе към прикритието на песъчлива клисура. Зад гърба им избухна безредна стрелба, разпокъсани изстрели в мрака, но те вече бяха на сигурно място в клисурата и куршумите просто свистяха над главите им.

— Иииааа! — крещеше Беченти.

Конете поеха в галоп по пясъчната клисура, взимаха завой след завой, докато изстрелите не се превърнаха в слабо пукане някъде в далечината, а виковете и крясъците на тълпата почти заглъхнаха. Забавиха ход до бърз тръс.

Зад тях в далечината Форд чу рева на мотоциклет.

— Чу ли това, Уили? — провикна се Бигей отзад. — Някой има мотоциклет.