Дъглас Престън - Ден на гнева

— Мамка му! — изруга Беченти. — Ще трябва да избягаме на този негодник! Дръжте се!

Поведе ги извън клисурата нагоре по висок каменен бряг, а копитата на конете кънтяха по пясъчника. Когато се изкачиха горе, той се понесе сред дюните и се отправи към дълбоко пресъхнало дере в далечния край.

Разнесе се грохот и цялото плато потръпна. Тъмни облаци от прах се издигнаха към нощното небе. От земята, на стотина метра вдясно от тях изригнаха пламъци. Една пиния изпращя и пламна, последвана от още една. Зад гърба им в източния край на платото се разнесе гръмовна експлозия, после още една.

Отново се чу ревът на мотоциклета, този път много по-близо. Настигаше ги бързо.

— Ииааа! — отново се провикна Беченти, докато се носеше по ръба на сухото дере, а после рязко се насочи надолу към дъното му.

Форд го последва, вкопчил с все сила краката си в дорестия кон. Ръцете на Кейт го държаха здраво.

Препускаха по тъмното плато. Конят на Форд се поколеба на ръба на сухото дере, след това се спусна по мекия пясъчен склон, политна назад и заби копитата си, докато наполовина се хлъзгаше, наполовина скачаше по дългия склон, а край тях се сипеше пясък.

Ревът на мотоциклета се чуваше горе от ръба. Разнесоха се изстрели и Форд чу как един куршум профуча и се заби в скалата отляво. Стигнаха дъното на сухото дере и се понесоха по него. Форд чуваше как мотоциклетът горе продължава да се носи по ръба на дерето.

Беченти дръпна поводите на коня си:

— Ще ни пресрещне! Обръщайте!

Мотоциклетът рязко спря на ръба и в дерето се изсипа водопад от пясък. Доук стъпи здраво, извади пушката си от кобура и се прицели.

Обърнаха конете, когато прозвуча първият изстрел и предизвика пясъчен вихър непосредствено до Форд. Прикриха се временно зад купчина свлекли се скали. Проехтя друг изстрел, който изсвистя в горната част на скалите. Форд осъзна, че в дерето са като в капан. Не можеха да отидат нито напред, нито назад. Мъжът горе можеше да се прицели без проблем и в двете посоки. А брегът над тях беше твърде стръмен, за да се покатерят.

Друг изстрел пръсна бучка пясък точно зад тях. Отгоре се разнесе дрезгав смях.

— Можете да избягате, безбожни либерални скапаняци такива, но не можете да се скриете!

— Уили! — обади се Бигей. — Сега е моментът да използваш пистолета си!

— Той не е… зареден.

— Защо, мамка му?

— Не исках никой да пострада — стеснително отвърна Беченти.

— Направо прекрасно, Уили! — отчаяно вдигна ръце Бигей.

Пушката отново стреля, куршумът изсвистя точно над главите им и глухо удари отсрещния бряг.

— Слизам долу! — победоносно обяви Доук.

— По дяволите, човече, какво ще правим? — попита Беченти. Конят му пръхтеше и лудуваше, притиснат натясно.

Форд чу как Доук се плъзга и скача по склона. След миг щеше да стигне дъното на дерето, откъдето щеше да има чудесна видимост за стрелба и в двете посоки. Може би нямаше да улучи всички, но със сигурност щеше да избие доста хора, преди да успеят да се скрият зад следващия завой.

— Кейт, премести се на коня на Бигей.

— Какво правиш? — попита тя.

— Побързай.

— Уайман, не умееш да яздиш…

— По дяволите, Кейт, няма ли поне веднъж да ми се довериш?

Кейт се метна от техния кон зад гърба на Бигей.

— Дай ми пистолета.

— Късмет, човече — хвърли му го Беченти.

Форд стисна гривата на коня с лявата си ръка и я завъртя около юмрука си. Обърна коня си в посоката, от която щеше да се появи Доук.

— Стисни коленете и дръж тежестта на тялото си ниско и в средата — каза Кейт.

В този момент се появи Доук, който сумтеше и се плъзгаше по пясъчния склон. Стигна до дъното и по лицето му се разля широка победоносна усмивка.

Форд смушка хълбоците на коня си.

Конят скокна напред и препусна по дъното на дерето право към Доук. Форд насочи пистолета си към него и ревна:

— Иииаа!

Изненадан и разколебан от внезапно появилия се пистолет, Доук свали бързо пушката от рамото си, коленичи на единия си крак и я вдигна. Само че беше твърде късно. Конят почти беше върху него и той бе принуден да се хвърли настрани, за да не бъде стъпкан. Форд го цапардоса с пистолета, докато прелиташе край него, после зави надясно и се стрелна нагоре по стръмния бряг.

— Кучи син! — кресна Доук, коленичи и започна да стреля, докато конят на Форд преодоляваше ръба на дерето. Отпред се простираше открита пясъчна равнина, няколко криви скали, един по-голям и плосък камък, а по-нататък — тясната пътека, водеща към онова място на ръба на платото, където Хейзълиъс го беше завел първия ден.