Дъглас Престън - Сблъсък

След писмото, в долния ъгъл на листа беше написана паролата за достъп.

За миг, докато се взираше в писмото, Корсо не можеше дори да мисли, а после осъзна, че ръката му трепери.

Това беше кошмар. Невероятна катастрофа. Пробив в сигурността, който ще опетни всички замесени. Това щеше да прецака всичко. Изнасянето на секретни твърди дискове извън сградата беше незаконно, но дори само това, че Фрийман беше успял да го изнесе тайно, щеше да вдигне голям шум. Защитата на класифицираната информация им беше набивана в главите още от първия ден. Без никакви изключения. Той си спомни скандала в Лос Аламос през деветдесетте, когато беше изчезнал един твърд диск със секретна информация. Новината излезе на първа страница в „Ню Йорк Таймс“, директорът беше изгонен, а десетки учени — уволнени. Беше същинска касапница.

Той седна на стола, подпря глава в ръцете си и зарови пръсти в косата си. Как беше успял Фрийман да го изнесе? Тези дискове се прибираха в пликове и се запечатваха, след което се заключваха в сейф. Бяха шифровани до дупка и свързани с алармена система. Всяко тяхно използване се отбелязваше в личното досие на потребителя. Ако дискът бъдеше преместен на по-голямо от определеното разстояние от сървъра, алармата се включваше.

Фрийман беше успял по някакъв начин да преодолее всичко това.

Корсо разтърка очите си с длани и се опита да се успокои. Ако съобщи за това в лабораторията, щеше да избухне скандал, който ще злепостави цялата мисия на Марс и ще дамгоса всички — особено него. Двамата с Фрийман се познаваха отдавна. Фрийман го беше довел, беше го покровителствал, Корсо беше известен като негово протеже. Беше се опитал да помогне на Фрийман по време на пропадането му през последните месеци. А той му беше изпратил твърд диск, за Бога!

Разбира се, че трябваше да постъпи правилно и да докладва за това. Нямаше друг избор. Трябваше.

Или пък не? Правилно ли трябваше да постъпи, или умно?

Той започна да разбира защо Фрийман му е пратил пакета по пощата, а не по друг начин. Така ставаше непроследим. Не трябваше да се подписва никъде и нямаше никакви товарителници.

Най-мъдрото решение би било да унищожи диска и да се престори, че никога не го е получавал. Все някога щяха да разберат, че дискът е изчезнал, и че Фрийман го е взел, но той беше мъртъв и това щеше да сложи край на всичко. Никога нямаше да проследят диска до него.

Корсо започваше да се успокоява. Това не беше непреодолим проблем. Щеше да постъпи умно, да унищожи диска, да се престори, че никога не го е получавал. На следващия ден ще отиде в планината, ще се поразходи, ще го разбие на парчета, които ще изгори, ще натроши на пепел и ще зарови някъде.

Внезапно го заля облекчение. Това беше правилният начин за решаване на проблема.

Той се изправи, отиде в кухнята, взе си бира от хладилника, отвори я и се върна в хола. Втренчи се в диска, който лежеше на масата. Фрийман беше раздразнителен, малко ненормален, но с брилянтен ум. Какво ли беше това важно нещо, това гама-излъчване? Корсо усети как у него се заражда любопитство.

Преди да се отърве от диска, можеше да хвърли един поглед върху съдържанието му — да види за какво, по дяволите, говори Фрийман.

Хванала руля, Аби насочи рибарската лодка покрай плаващия док, хвърли фенера и леко я приближи. „Видя ли това, татко — помисли си тя, — справям се идеално с управлението на лодката ти“. Баща й беше заминал за Калифорния, за ежегодното си посещение при овдовялата си по-голяма сестра и щеше да отсъства цяла седмица. Тя беше обещала да се грижи за лодката, да я наглежда, всеки ден да проверява за пробойни.

Това и възнамеряваше да направи — плавайки.

Тя си спомни летата, когато беше на тринайсет, четиринайсет — докато майка й още беше жива; сутрините, когато излизаше с баща си на лов за омари. Тя беше неговият помощник, зареждаше капаните със стръв, измерваше и сортираше омарите, изхвърляше обратно във водата по-малките. Дразнеше я това, че никога не й позволяваше да хваща кормилото — никога. А след смъртта на майка й, когато отиде в колеж, той си нае нов помощник и когато тя се върна, отказа да я вземе обратно.

— Няма да е честно спрямо Джейк — каза той. — Така си изкарва прехраната. А ти се връщаш в колежа.

Тя се отърси от тези мисли. Океанът беше гладък като огледало и тъй като беше неделя, когато риболовът беше забранен, наоколо не се забелязваха рибарски лодки. Пристанището беше тихо, градът — смълчан.