Сега най-сетне щеше да каже сбогом на това бунище.
Последните няколко месеца бяха пълна лудост — неговият някогашен професор и ментор Джейсън Фрийман беше непрекъснато пиян, а съвсем скоро беше и убит по много откачен начин при обир в дома му. След смъртта на баща му нищо не беше разтърсвало Корсо толкова силно. От известно време Фрийман вървеше по наклонена плоскост, закъсняваше за работа, пропускаше събранията на екипа, спореше с колегите. Корсо чуваше слухове за жени и тежко пиянство. Това силно го потресе, защото Фрийман, който му беше преподавател и в Масачузетския технологичен институт, беше човекът, довел го в Лабораторията за реактивно движение и мисиите до Марс.
Сутринта бяха съобщили на Корсо, че ще бъде повишен на мястото на Фрийман. Това беше гигантска крачка напред, с ново звание, повече пари и престиж. Той дори нямаше навършени трийсет, беше по-млад от повечето си колеги, истинска изгряваща звезда. Въпреки това фактът, че градеше успеха си върху провала на любимия си учител, го изпълваше със смесени чувства.
Той обърна гръб на прозореца и изтласка усещането за вина някъде дълбоко в съзнанието си. Случилото се с Фрийман беше голяма трагедия, но беше случайност, все едно е ударен от мълния, и Корсо беше направил всичко, което зависеше от него. Беше подкрепял Фрийман пред колегите им и се беше опитал да го предупреди за онова, което се случваше. Фрийман изглеждаше обсебен от някаква мащабна сила, която го влечеше към дъното, въпреки всички усилия на Корсо.
Повишението означаваше, че най-накрая ще разполага с достатъчно пари, за да прекрати договора за наем, да се сбогува с депозита и да си намери нещо по-добро. Нямаше да има проблеми; Пасадена не беше като Бруклин и тук се предлагаха хиляди апартаменти под наем. Живееше тук повече от година и беше достатъчно добре запознат с района, знаеше къде да търси и кои райони да избягва.
Мислите му бяха прекъснати от плахо почукване по вратата. Корсо се приближи и надникна през шпионката. Видя домоуправителя на сградата, който държеше нещо в ръка. Отвори вратата и пълничкият дребосък протегна косматата си ръка, в която държеше малка картонена кутия.
— Имате пратка.
Корсо я взе, благодари на човека и затвори вратата. Като че ли беше нещо от „Амазон“… но когато се вгледа отблизо, внезапно усети как го побиват тръпки. Пакетът беше изпратен от Джейсън Дж. Фрийман.
В един налудничав момент Корсо си помисли, че може би все пак Фрийман не е мъртъв, че старият негодник е избягал в Мексико или някъде другаде, след което забеляза датата на изпращане, която беше отпреди десет дни, с печат „Обикновена поща“ върху кутията. Десет дни… Фрийман беше изпратил пратката два дни преди да го убият и оттогава тя беше в движение.
Сърцето му се разтуптя. Корсо взе ножа от кухнята и разряза опаковката на пратката. Махна нарязания вестник, сложен вътре за уплътняване, и видя едно писмо, под което лежеше твърд диск с логото на марсианската мисия. Щом го извади, почувства нещо като гадене, забелязвайки щампата „строго секретно“.
#785А56Н6Т 160Tb
СТРОГО СЕКРЕТНО: НЕ КОПИРАЙ
Собственост на ЛРД
Калифорнийски технологичен институт
Национална агенция за аеронавтика и космически изследвания
С треперещи ръце Корсо го постави върху масата и разряза плика с нокът. Вътре имаше писмо, написано на ръка.
Скъпи Марк,
Съжалявам, че те натоварвам с това, но няма друг начин. Не разполагам с много време, затова ще бъда кратък. Чодри и Дирквайлер са пълни глупаци, през цялото време мислят само за политика и са неспособни да разберат значението на моето откритие. А то е огромно, невероятно. Нямам никакво намерение да го предам в ръцете на тези копелета, особено след начина, по който се отнесоха с мен. Лабораторията е змийско гнездо, пълно с префърцунени смрадливи хемороидни задници, всичко е свързано с политиката и няма нищо общо с науката. Повече не мога да търпя. Невъзможно е да се работи там.
Казано накратко, предвидих какво ще се случи и преди да ме уволнят отмъкнах този твърд диск.
Някой ден ще ти разкажа всичко на чаша сухо мартини, но не за това се нуждая от помощта ти. През последната ми седмица в лабораторията направих нещо наистина глупаво, много компрометиращо и заради него се налага да оставя този диск при теб. Само за малко, за всеки случай, докато нещата се поуспокоят. Направи го заради мен, Марк, моля те. Само на теб мога да се доверя.
Не се свързвай с мен, не ми се обаждай, само стой и чакай. Ще се чуем скоро. Междувременно с нетърпение очаквам да чуя мнението ти за данните в него от гама-излъчването, ако намериш време да ги прегледаш.
Читать дальше