Дъглас Престън - Сблъсък

— Във Вътрешна сигурност са се побъркали.

— Търговците в Банкок знаят ли, че са радиоактивни?

— Почтените дилъри не се занимават с тях. Промъкнали са се през нелегалния пазар за скъпоценни камъни.

— Знае ли се как се образуват тези камъни?

— Работим по въпроса. Америций 241 не се среща в природата на Земята. Единственият познат начин за получаването му е като страничен продукт на ядрен реактор, който произвежда обогатен плутоний. Тези „меденки“ може да се окажат доказателство за незаконна ядрена дейност.

Форд изпразни и втората чаша и си наля трета.

— Всичко сочи, че камъните идват от един-единствен източник в Югоизточна Азия, най-вероятно Камбоджа — каза Локууд.

Форд пресуши и третата чаша и се облегна назад.

— И каква е задачата?

— Искам да отидеш под прикритие в Банкок, да проследиш радиоактивните меденки до източника им, да откриеш местоположението му, да го документираш и да се върнеш.

— А след това?

— Ние ще елиминираме проблема.

— Защо аз? Защо не ЦРУ?

— Това е чувствителна материя — Камбоджа е съюзник. Ако те хванат, ще отричаме всичко. ЦРУ не се справя добре с подобен тип операции — незначителни и бързи, влизаш-излизаш. Работа за един човек. Страхувам се, че този път Агенцията няма да ти пази гърба.

— Благодаря за предложението. — Форд остави чашата и се надигна да си върви.

— Лично президентът е одобрил операцията.

— Отлично кафе. — Той тръгна към вратата.

— Обещавам, че няма да те оставим съвсем без помощ.

Той замълча.

— Просто е: влизаш, намираш мината, излизаш. Не правиш абсолютно нищо друго. Не пипай мината. Все още анализираме камъните — може да се окажат много важни.

— Нямам интерес да се връщам в Камбоджа — каза Форд, отпуснал ръка върху дръжката на вратата.

— Не почиташ паметта на жена си, като бягаш от миналото.

Форд беше изненадан от това неочаквано и болезнено прозрение от страна на Локууд. Той въздъхна и отпусна ръце.

— Заплащането е добро — каза Локууд, — ЦРУ няма да ти се месят, ти ще ръководиш всичко, сам ще командваш хората си. Имаш подкрепата на Овалния кабинет — какво повече искаш?

— А прикритието ми?

— Нечестен търговец от незаконния американски пазар на диаманти.

Форд поклати глава.

— Не върши работа. Един търговец не би се интересувал какъв е източникът — той предпочита да купува от посредници. Ще бъда интригант, който търси бърз начин за забогатяване — от онзи тип хора, които си мислят, че ще спечелят повече, като заобиколят посредниците и се свържат директно с източника.

— Да разбирам ли, че си съгласен?

— Осигури ми углавно обвинение за контрабанда на кокаин, свалено поради липса на доказателства.

— Да не искаш да те убият?

— И две обвинения за брутални убийства, оправдан. Това ще ги накара да се замислят.

— Щом така предпочиташ да бъде, добре.

— Ще ми трябва и малко злато, с което да направя впечатление. Американски орли.

— Готово.

— Искам преводач на разположение двайсет и четири часа дневно, да владее най-разпространените южноазиатски езици, най-вече тай. Ще ми трябват и няколко високотехнологични уреда.

— Няма проблем.

— Ако се проваля, искам да ме погребете в гробището „Арлингтън“, с двайсет и един топовни салюта и почести.

— Сигурен съм, че няма да се стигне до това — заяви Локууд и разтегна тънките си устни в безрадостна усмивка. — Да разбирам ли, че приемаш?

— Каква е компенсацията?

— Сто хиляди. Също като миналия път.

— Направете ги двеста, за да мога да платя здравната осигуровка на секретарката ми.

Локууд протегна ръка.

— Така да бъде.

Двамата разтърсиха ръце. Когато Форд излизаше от кабинета, той забеляза, че ръцете с грижливо поддържани нокти вече не подхвърлят толкова нервно камъчето.

Марк Корсо влезе в скромния си апартамент и затвори вратата. Остана известно време неподвижен, сякаш за пръв път го виждаше. През стената се чу плач на бебе, а застоялият въздух беше просмукан от тежката миризма на пържен бекон. Външното тяло на климатика, което закриваше една трета от прозореца, туптеше и се тресеше, издавайки немощно бучене. Отвън проникваше слабият вой на сирени. Панорамният прозорец на стаята гледаше към оживена пресечка с автомивка, ресторант за бързо хранене и магазин за коли втора употреба.

За пръв път Корсо почувства отблъскващо удовлетворение от опърпания си апартамент, от тънките като хартия стени, петната по килима, умрелия фикус в ъгъла, потискащата гледка през прозореца. Година по-рано го беше наел чрез интернет, подмамен от възторженото описание на уебстраницата и купчината умело заснети фотографии. От Грийнпойнт, Бруклин, това местенце изглеждаше като истинска калифорнийска мечта: огромна спалня, озарена от светлина, с частна градина, басейн, палмови дървета и — най-доброто от всичко — подземен паркинг с негово лично място.