Дъглас Престън - Сблъсък

— Имам предвид — Дирквайлер разпери ръце с широка усмивка и огледа кабинета си. — Намираме се в красивите предградия на Пасадена, Калифорния, в Лабораторията за реактивно движение. На почивка ли сме? Не, не сме. Тогава какво правим тук, Корсо? Каква е мисията ни?

— На картографиращия сателит около Марс или на лабораторията като цяло? — Корсо опита да запази неутрално изражение.

— На сателита! Тук не отглеждаме органични пилета, Корсо! — Дирквайлер се захили на собствената си духовитост.

— Да наблюдава повърхността на Марс, да търси подземни води, да анализира минерали, да картографира терена…

— Отлично. В подготовка на бъдещи наземни мисии. В случай, че още не си разбрал, ние навлизаме в нова космическа надпревара, този път с китайците.

Корсо беше изненадан от представянето на ситуацията с такива груби термини от епохата на студената война.

— Китайците са много назад.

— Така ли смяташ? — Дирквайлер едва не скочи от стола си. — Техният сателит Ху Цзинтао се намира на няколко седмици от орбитата на Марс!

— Ние имаме орбитиращи сателити от десетилетия, приземявали сме сонди, проучвали сме повърхността с всъдеходи…

Дирквайлер му махна да замълчи.

— Имам предвид в дългосрочен план. Китайците заобиколиха Луната и се насочиха директно към Марс. Не подценявай способностите им — особено когато Щатите се колебаят относно своята космическа програма.

Корсо кимна любезно.

— А ти тук ми се занимаваш с разни гама-лъчи. Какво общо има разсеяното гама-лъчение с мисията към Марс?

— На картографиращия сателит има детектор за гама-лъчи — отвърна Корсо. — Анализирането на тези данни е част от работната ми характеристика.

— Този детектор беше монтиран в последната минута — каза Дирквайлер — от доктор Фрийман, въпреки моите възражения, без някаква ясна причина. Гама-лъчите бяха малкото хоби на доктор Фрийман. Виж, не те виня. Опитваш се да оправиш кашата, която доктор Фрийман е оставил след себе си, и още не си наясно с приоритетите си. Мога ли да ти предложа да посветиш вниманието си на мисията — на данните, събрани от радара SHARAD?

Опитвайки се да докара възможно най-приветлива усмивка на лицето си, Корсо взе листата с данните за гама-лъчите и ги прибра в кафявия плик. Щеше да направи всичко, за да се сработи с Дирквайлер.

— Веднага ще се заема с това — каза решително той.

— Отлично. Първата ти презентация е след една седмица — искам да се представиш добре. Първите впечатления са най-важни. Разбираш ли?

— Да. Благодаря ви.

— Не ми благодари. Работата ми е да досаждам. — Ново изхилване.

— Прав сте.

Когато Корсо се обърна, за да излезе от стаята, Дирквайлер го спря:

— Само още едно нещо.

Той се обърна.

— Това може да ти се стори интересно. — Той хвърли няколко защипани с кламер листа, които паднаха на бюрото пред Корсо. — Окончателният полицейски доклад за убийството на доктор Фрийман. Било е обир — изглежда, доктор Фрийман се е прибрал вкъщи точно когато не трябва. Откраднати са куп неща: ролекс, бижута, компютри… Мислех, че ще искаш да го видиш. Знам, че бяхте близки.

— Благодаря ви — отвърна Корсо и взе листата.

Върна се в кабинета си, седна зад бюрото, хвърли записките на Фрийман за гама-лъчите в чекмеджето и го затръшна. Фрийман беше прав, Дирквайлер беше ужасен шеф. Въпреки това аномалиите в гама-лъчението, които беше открил на твърдия диск, и които беше продължил да разследва и на работното си място, бяха поразяващи. Даже нещо повече. Фрийман се беше оказал прав: това може би беше голямо откритие, истински удар. Колкото повече размишляваше върху изводите си, толкова повече се плашеше. Просто трябваше да си наляга парцалите, да обработи данните и след това да ги представи по възможно най-безпристрастния начин. На Дирквайлер можеше и да не му хареса, но от значение беше единствено мнението на директора на мисията, Чарлз Чодри, който беше пълна противоположност на Дирквайлер.

Корсо взе доклада за смъртта на Фрийман и го прегледа. Беше написан на полицейски жаргон, използваше фрази като „извършителят е използвал агресия спрямо жертвата, удушавайки я със струна от пиано“ и „извършителят е претърсил помещенията и е осъществил бързо напускане на местопрестъплението пеша“. Докато четеше, усети как тъгата и ужаса от убийството на Фрийман се смесват с облекчението, че все пак става въпрос за случайно престъпление. Дори бяха хванали престъпника — някакъв наркоман, който търсел пари. Обичайната тъжна и безсмислена история. Той затвори папката и потрепери при мисълта, че всеки е смъртен. Беше се възмутил от това, че на погребението бяха дошли само двайсетина души, като той беше единственият от лабораторията. Това беше едно от най-тъжните преживявания в живота му.