Дъглас Престън - Сблъсък

— Господин Буунми?

Той го погледна изненадано.

— Проблем ли има?

Форд се усмихна смутено.

— Дал съм ви погрешната визитка. Тази е стара. Може ли…

Буунми се върна до бюрото си, взе старата визитка и му я подаде.

— Много се извинявам. — Форд му предложи нова визитна картичка, пъхна старата в джоба на ризата си и се измъкна отново навън, на жегата.

Този път веднага си намери такси.

Странно, как всички подобни места ужасно си приличат, помисли си Марк Корсо, докато вървеше по дългия, лъснат коридор в Лабораторията за реактивно движение. Въпреки че се намираше на другия край на континента, коридорите на ЛРД миришеха по същия начин, като онези в МТИ — или в Лос Аламос, или Фермилаб, като се замислиш, — все същата смесица от паркетин, нагорещена електроника и прашни книги. И всички те изглеждаха по един и същи начин, с протрити балатуми, евтина чамова ламперия и жужащи флуоресцентни лампи по таваните.

Корсо докосна блестящата си нова идентификационна карта, която висеше на найлонова корда около врата му, сякаш беше талисман. Като дете си беше мечтал да стане астронавт. Луната беше покорена, но го имаше и Марс. Дори Марс беше по-добре. И ето го сега, на трийсет години, най-младият старши лаборант в марсианската мисия, в един неповторим момент от човешката история. За по-малко от две десетилетия — преди да навърши петдесет — той ще стане част от най-великото събитие в аналите на космическите проучвания: първите стъпки на човешки същества на друга планета. И ако си изиграеше картите както трябва, можеше дори да стане директор на мисията.

Корсо се спря пред стъклените врати в края на коридора и се огледа: идеално чиста лабораторна манта, небрежно разкопчана, огладена бяла памучна риза и копринена фуларена вратовръзка, панталони от габардин. Той внимаваше изключително много как се облича, за да избегне всякакво сравнение със зубрачите. Взирайки се в отражението си, той се престори, че се вижда за пръв път. Косата му беше късо подстригана, (разбирай благонадежден), с брада (нестандартен), но добре поддържана (не чак толкова нестандартен), със слабо и атлетично тяло (не хилаво). Той изглеждаше добре, мургав по италиански, с изсечени скули, големи кафяви очи. Скъпите очила „Армани“ и ушитите по поръчка дрехи подсилваха впечатлението: тук няма нищо просташко.

Корсо си пое дълбоко дъх и почука тихо по затворената врата на кабинета.

— Влез — чу се отвътре.

Корсо отвори вратата, влезе в кабинета и застана прав пред бюрото. Нямаше място за сядане; кабинетът на новия му супервайзър Уинстън Дирквайлер беше малък и претъпкан, въпреки че водачът на екип можеше да получи много по-голям офис. Но Дирквайлер беше от онези учени, които парадираха с презрението си към привилегиите и показността; безцеремонното му поведение и небрежен външен вид афишираха тотално отдаване на науката.

Дирквайлер се облегна назад в стола, разплул дебелото си тяло.

— Свикваш ли, Корсо? Сдоби се с нова титла, с нови отговорности.

Не обичаше да го наричат Корсо, но вече започваше да привиква.

— Свиквам.

— Добре. Какво мога да направя за теб?

Корсо си пое дълбоко дъх.

— Преглеждах данните за марсианското гама-лъчение…

Дирквайлер се намръщи.

— Гама-лъчение ли?

— Ами да. Запознавах се с новите си отговорности и докато преглеждах старите данни… — той млъкна, тъй като Дирквайлер продължаваше да се мръщи. — Нещо не е наред ли, доктор Дирквайлер?

Директорът на проекта гледаше в него, вместо в разпечатката, която Корсо беше оставил на бюрото пред него. Ръцете му се бяха свили в юмруци.

— Откога разглеждаш тези стари данни?

— От миналата седмица. — Корсо внезапно почувства безпокойство; може би Дирквайлер и Фрийман бяха имали спорове заради тези данни.

— Всяка седмица получаваме по половин терабайт радарни и видео данни, които трябва да бъдат прегледани и сортирани. Данните за гама-излъчването са най-малката ни грижа.

— Разбирам, но има едно нещо. — Корсо се развълнува. — Доктор Фрийман, преди да напусне лабораторията, работеше върху анализа на тези данни. Аз наследих работата му в тази област и докато я преглеждах, открих някои аномалии…

Дирквайлер плесна с ръце и наведе напред.

— Корсо, знаеш ли каква е мисията ни тук?

— Мисия? Имате предвид… — Корсо усети, че се изчервява като ученик, който си е забравил урока. Това е смешно, така да се отнася със старши лаборант! Фрийман непрекъснато му се беше оплаквал от Дирквайлер.