Дъглас Престън - Проектът Кракен

- Не съм сигурен, че разбирам защо това я прави добра програма.

- Защото разсъждава като човек! Опитала се е да избяга. Помисли само. Това е удивително, по дяволите! Само че изкуственият интелект е бил унищожен при експлозията и се налага да напишем нова програма.

Лансинг въздъхна. Струваше му се, че Моро се е въодушевил повече от необходимото.

- Да предположим, че всичко това е истина. Как обаче възнамеряваш да се сдобиеш с ръководството и да напишеш програмата?

- Меланкорт разполага с екземпляр и ще ми помогне с писането на програмата. Готова е да участва. Трябват ѝ пари, освен това се чувства недооценена от НАСА и най-вече, има зъб на Шепърд, защото е изчукала гаджето ѝ, моя приятел от Джондоу. Заедно ще напишем програмата, която ще открие кой е откраднал парите ни. - Моро се приведе напред и Лансинг усети дъха му с аромат на личи. - Цената ѝ е сто бона.

Лансинг впери поглед в празната му чаша.

- Това са доста пари. Трябват ми гаранции, че планът ще проработи.

- Довери ми се. Сериозно.

- Искам първо да се срещна с нея.

- Няма проблем - усмихна се Моро, облегна се назад, надигна чашата с мартини и облиза последните капки от коктейла. Остави чашата и продължи: - Искам обаче да попитам нещо... Когато открием онези типове, какво ще направиш?

- Много мислих върху това. Разбираш, че онова, което направиха, не е незаконно. Така че не можем да се обърнем за помощ към съда.

- Кофти.

- Заложена е репутацията ни. А в този бизнес репутацията е всичко.

- Така е.

- Ще трябва да дадем пример. Не можем да стоим със скръстени ръце и да не правим нищо. Всички трябва да разберат, че който краде от нас, ще бъде наказан.

Моро кимна.

- Възможностите ни са ограничени. Всъщност имаме само една възможност.

- Която е...?

- Ще наредя да ги убият.

Настъпи тишина. Моро го бе зяпнал с облещени от почуда очи.

- Сериозно?

- Да. Съвсем сериозно.

На младини Форд си бе поставил за цел да изкачи всичките петдесет и три колорадски четирихилядника - върховете в щата, които се издигаха на височина поне четири хиляди метра над морското равнище. Успя да покори пет преди да се втурне да преследва други цели. Това като че ли бе проклятието му - започваше нещо, изпълнен с ентусиазъм, зарязваше го, подхващаше друго и все не успяваше да довърши започнатото. Натрупаният опит обаче му подсказа какво прикритие да използва сега - самотен алпинист, който се опитва да покори трите могъщи четирихилядника на Сангре де Кристо, разположени над ранчото „Лейзи Джей“. От мястото се виждаха и трите - Бланка Пийк, Елингуд Пойнт и Литъл Беър, - а според специалистите те бяха сред най-трудните върхове в цялата планинска верига.

Преди обаче да влезе в ролята на алпинист и да поеме нагоре към планината, Форд възнамеряваше да поговори с Майк Клантън, собственика на „Лейзи Джей“. Клантън бе взел Мелиса на работа преди девет години, когато тя била тийнейджърка с доста проблеми.

След пълния провал на своите служители ФБР бе изтеглило екипите си от ранчото, като бе оставило там само един специален агент, който да държи мястото под око и да охранява уликите. Името му бе Спинели. Форд бе получил нареждане да се „свърже“ с него.

Портата на ранчото бе от два дебели ствола, над които бе поставен трети, увенчан с череп на лос с огромни рога. Форд подкара по пътя и пред него се простря обрасла с трева равнина, осеяна със стада, а в далечината се издигаха величествени планини с побелели ог сняг върхове.

Накрая се озова пред къща от дървени трупи, заобиколена от тополова горичка, край която ромолеше поток. Яркожълтите листа на дърветата шумоляха от ветреца.

Форд спря на застлания с чакъл паркинг пред къщата до кафяв „Краун Виктория“. Дотук бе видял конюшня, плац за езда, кошари, пасища...

Още преди Форд да се качи по стълбите към верандата, на нея излезе възрастен мъж с бели коси, които стърчаха изпод износена каубойска шапка. Присви очи и изгледа Форд с не особено дружелюбен поглед. Носеше мръсни джинси, а ботушите му бяха изцапани с конска тор.

- Уаймън Форд - каза Форд.

Мъжът не обърна никакво внимание на протегнатата ръка на Форд и тя остана да виси във въздуха.

- Поредният следовател, а?

- Надявах се да не ми личи чак толкова - отвърна Форд и свали ръката си.

- За кого работиш?

- За съветника по въпросите на науката и технологиите към Белия дом.

Мъжът отново присви очи и попита:

- Искаш да кажеш, че работиш за президента, така ли?