Дъглас Престън - Проектът Кракен

Служителят на охраната, също със защитен костюм, ги поведе по една разчистена през руините пътека и се озоваха пред огромен стоманен контейнер, разцъфнал като цвете.

- Взривът избухна в този резервоар. Наричахме го Бутилката.

- А вие къде стояхте?

- Ей там, където се виждат останките от пулта за управление - отвърна Гроувс и посочи едно място в непосредствена близост до купчина компютърно оборудване, монитори, клавиатури, измервателни уреди, циферблати... Пултът тънеше в разруха, снопове разноцветни кабели се виеха сред разпилени интегрални схеми, комуникационни шкафове, висящи харддискове.

- А Джак Стейн, една от жертвите, е стоял там? - Форд посочи друго място, изцапано с кръв и белязано с флагчета.

- Да, Джак... стоеше до мен. Отказа да напусне пулта за управление. Шестима други загинаха в онази зона... едновременно... взривната вълна ги удари с всички сили.

Докато Гроувс описваше случилото се, Форд се опита да си представи как е изглеждала инсталацията преди експлозията.

- Къде стоеше Шепърд?

- Там, до Джак.

- Стейн защо не е избягал?

- Остана до края - отвърна Гроувс. Гласът му трепереше. - Опитваше се да изключи „Експлорър“. Остана, защото... защото беше най-смел. - Гроувс преглътна. - Аз... срам ме е, че побягнах навън. Аз съм капитанът на кораба. Не можех да му помогна, но по-добре да бях загинал аз вместо Стейн. Или останалите.

- Вие ли вдигнахте тревога?

- Шепърд, Стейн и аз първи осъзнахме какво се случва. Отне ни само миг да проумеем, че сондата се опитва да пробие Бутилката... и какво ще се случи, ако успее.

Форд се огледа, опитваше се да си представи разигралите се събития.

- Разкажете ми за Шепърд. Каква беше реакцията ѝ преди взрива, когато сондата е престанала да се подчинява на командите?

- Беше смаяна. В шок. Не можеше да повярва на очите си.

- Не си личеше да е очаквала подобно развитие?

- Абсолютно не. И всички внушения, че тази трагедия не е резултат от нещастно стечение на обстоятелствата, са просто нелепи. Тя бе сред най-добрите членове на екипа ми.

Форд кимна и попита:

- Мога ли да поогледам?

- Разбира се.

Форд бавно тръгна около взривената Бутилка. Гроувс го следваше.

- Как е организиран проектът „Кракен“? - попита Форд.

- Разделен е на работни групи. Всяка група е отговорна за конкретна технология или научен експеримент. Всяка представя изискванията си относно възможностите на „Експлорър“. Това определя изискванията и към софтуера, и към онова, на което трябва да е способен. Екипът на Шепърд разработи своя софтуер, наречен Дороти, именно на базата на всички тези изисквания.

- Дороти? Това ли е името на програмата?

- Да.

- Защо?

- В „Годард" имаме традиция - космическите апарати и ключовите компютърни програми получават имена.

- Но защо Дороти?

- Нямам представа защо Шепърд е избрала това име.

- Друг въпрос: възможно ли е Шепърд да се включи в мрежата на „Годард“ от болничното си легло и да открадне или изтрие софтуера?

- Бих казал, че е невъзможно, но все пак не съм специалист по компютърно програмиране.

- Някой друг да е разполагал с подобно ниво на достъп?

- Не мисля. Но... просто не разбирам. Все пак мрежата на „Годард“ е защитена с файъруол.

- Тоест не вярвате, че Шепърд е замесена в кражбата или унищожаването на софтуера?

- Почти съм сигурен, че няма нищо общо с това.

- Разкажете ми за този пробив в областта на изкуствения интелект.

- Честно казано, това не е по специалността ми. Зная само, че е създала нов подход към програмирането. И че залага на нещо, наречено „неподредена логика“.

- Неподредена логика?

- Нестройна, но бърза логика. Начин да се решават особено трудни задачи. Дороти е в състояние да се учи от собствените си грешки и да редактира собствената си програма. Шепърд направи много симулации и програмата сама се модифицира до такава степен, че вече никой не разбираше как точно работи, дори самата Шепърд. Това, с две думи, е същината на проблема.

- И този софтуер може да работи на всяка платформа?

- Шепърд го създаде с идеята да бъде агностичен по отношение на хардуера. Този изкуствен интелект не се нуждае от нищо освен от процесор с минимална скорост, оперативна памет и харддиск или флашка.

- Защо сте инсталирали програма, която никой не разбира, в космическа сонда за сто милиона долара, след което сте потопили тази проба в резервоар с течен метан?

Последва продължително мълчание. Форд чакаше да получи отговор и в един момент Гроувс каза: