Дъглас Престън - Проектът Кракен

- Беше огромна грешка. Едва сега разбирам това.

- Разкажете ми за Шепърд... що за човек е?

Гроувс се поколеба.

- Амбициозна. Концентрирана. Вманиачена. Всеотдайна. Светът е пълен с умни хора, но тя не е просто умна. Тя е истински гений. Зная, че тази дума се е изтъркала от употреба, но... на света има прекалено малко истински гении. И тя е един от тях. Те не разсъждават като нас, останалите. Това е. В интерес на истината Шепърд има труден характер. Докачлива е. Непохватна. Колкото и да е умна, понякога се държи като идиотка. Раздели екипа на звена. Никой от хората ѝ няма представа за цялостната картина. Криеше информация от тях. Струва ми се, че искаше да ги държи в неведение.

- Навици? Хобита?

- Фитнес маниачка, занимава се с джогинг, ски, планинско катерене... - Гроувс замълча.

- А сега ми кажете лошите неща.

- Не е в стила ми.

- Това е разследване, а не коктейл..

- Ами... говори мръсотии. Не спазва никакви правила. Бунтарка. Липсват ѝ определени социални умения. Обижда хората, без всъщност да го иска...

- Продължавайте.

- Не се вписва добре в средата тук... Знам, че е имала проблеми в миналото си. Трудно ѝ извадихме разрешително за достъп до секретна информация. И... - Гроувс замълча, после добави: - имаше връзки с няколко души тук.

Форд повдигна вежди.

- Сексуални връзки?

- Да. Доста нашироко хвърли мрежата си, когато дойде, но после се укроти. Не се интересувам от личния живот на хората си, когато това не пречи на работата им, но тя изложи на риск отношенията между колегите с тези свои... връзки. Разбирате ли, тя е изключително всеотдайна, посвещава цялото си време на проекта, по седем дни в седмицата. Но преспа с няколко души, а това винаги създава проблеми, особено в малък и сплотен екип като този, който работи по проекта „Титан Експлорър“.

- Изненада ли ви изчезването ѝ?

- Не. Единственото предвидимо нещо у нея е нейната непредвидимост.

- Семейство?

- Не. Майка ѝ е починала, когато е била на четиринайсет, а доколкото зная, никога не е виждала баща си. След това е била отгледана от роднини в Тексас... дълбоко религиозни хора, много строги. Предполагам, че е попаднала в лоша компания и е избягала от дома си. Животът ѝ се е променил по удивителен начин. Не се съмнявам, че разполагате с досието ѝ. Успехът, с който е завършила Корнел, е повече от впечатляващ.

- Музика?

- Хеви метъл. Слушаше музика, докато програмираше. Някои от колегите ѝ се оплакваха.

- Финансови проблеми?

- Не и доколкото зная. Никой не работи за НАСА заради парите. Ако беше отишла в частния сектор, щеше да получава четири пъти по-голяма заплата.

- Възможно ли е да е решила да продаде програмата на чуждо правителство?

Гроувс го зяпна невярващо.

- Мили Боже! Не ми казвайте, че разследването работи върху тази откачена теория!

- Да. Работи.

- Това са пълни глупости! Познавам Мелиса. Тя е истинска патриотка. Мисля, че причината да избяга е обстоятелството, че е била ужасена от случилото се. Почувствала се е отговорна. Седем души загинаха. Двамата с Джак Стейн имаха кратка връзка. Тя скърби за него. А и с мозъчното сътресение... Нищо чудно да е малко объркана.

Форд кимна, после огледа помещението за последен път.

- Добре, мисля, че приключихме тук. Благодаря ви.

Докато прекосяваха осеяната с отломки морава, за да се върнат в палатката, Форд разсъждаваше върху името Дороти. Защо ли Шепърд бе нарекла програмата тъкмо Дороти?

Лансинг обичаше да ръководи бизнеса си от „Харис Ню Йорк Бар" на Сентръл Парк Саут. Заведението се намираше далеч от Уолстрийт, беше пълно с безгрижни туристи и бе достатъчно шумно, за да не може някой да подслуша разговорите му. Освен това барманите правеха страхотен коктейл гимлет.

От ужилването бяха изминали трийсет и шест часа. Лансинг се бе оттеглил в мансардата си в Тръмп Тауър в очакване Моро да приключи разследването. Това бяха най-дългите трийсет и шест часа в живота му. Не бе в състояние да прави нищо - да се храни, да спи, да следи пазарите, дори да чете „Уолстрийт Джърнъл“, - докато се чудеше дали Моро ще успее да проследи копелетата, които бяха откраднали парите му. Беше толкова напрегнат, че дори не успя да прави секс с приятелката си тази сутрин. Хората, които му бяха причинили това, щяха да си платят и колкото повече разсъждаваше върху проблема, толкова по-силно ставаше убеждението му, че тази разплата трябва да е от най-примитивен вид. Това го бе накарало да предприеме проучването, довело го до запознанството с двамата братя от Киргизстан, които работеха в един много специфичен бизнес и по всичко изглеждаше, че са доста добри.