Дъглас Престън - Проектът Кракен

Инсайдерите щяха пуснат огромен брой акции, разбити на пакети от две до пет хиляди ценни книги. Глупавата малка алго-програма, използвана от инсайдерите, се опитваше да създаде илюзията, че продажбите се извършват от голям брой дребни индивидуални инвеститори. Тази изненадваща активност точно деветдесет дни след началното предлагане бе много показателен индикатор. Освен това алго-програмата на инсайдерите бе толкова бавна, че цените вече започваха да падат. Останалите участници на пазара нямаше да го пропуснат. В резултат на това алго-програмата започваше да увеличава темпото на продажби, за да реализира колкото се може повече акции, преди цените да спаднат още.

Джей Паркър Лансинг се облиза лакомо. Не можеше да възприеме тази сделка по друг начин освен като угоена тлъста пуйка. И не само угоена, но и заклана, напълнена, изпечена и поднесена на тепсия.

Лансинг активира Мамбата и се облегна на стола, за да наблюдава действията ѝ. Стратегията, която програмата прилагаше в момента, се наричаше „голи продажби“ или „непокрити къси продажби“. Черната мамба започна да продава акции от интернет компанията, с които не разполагаше. Това не бе незаконно. Ако котировките се сгромолясаха - което несъмнено щеше да стане, - Мамбата щеше да купи от алго-програмата същия брой акции, които бе продала, без да притежава. Красотата на тази стратегия се криеше в следното: тя залагаше на продажбата на акции, с които продавачът всъщност не разполагаше, но които купуваше няколко минути по-късно на по-ниски цени. Така Мамбата можеше да реализира печалба, без да похарчи нито цент. Акциите щяха да бъдат предоставени на купувача като част от обичайния механизъм за сетълмент. Така Мамбата щеше да прикрие факта, че е продала нещо, което не притежава.

И това - както всичко, което носеше пари на Уолстрийт - бе напълно законно. Това бяха така наречените непокрити къси продажби, които бяха изключително доходни. Стига, разбира се, цените на акциите да продължават да падат.

Лансинг наблюдаваше атаката на Мамбата. Разбира се, не можеше да следи търговията в реално време, тъй като тя се извършваше в закрития форум с непосилна за човек скорост, но Мамбата щеше да му докладва резултатите след края на операцията.

За броени секунди Черната мамба продаде на открития пазар шестнайсет милиона акции на интернет компанията. Акции, които не притежаваше. Тоест това бяха „голи продажби“. После зачака алго-програмата да предложи за продажба нови пакети акции и при положение, че котировките продължаваха да падат, щеше да ги изкупи на още по-ниски цени и да натрупа солидни печалби.

Лансинг бе вперил поглед в екрана, тъй като очакваше акциите да продължат да падат, да се сринат дори. Нищо подобно не се случи обаче. Вместо това котировките им започнаха да растат. Да растат. И да растат.

Лансинг не можеше да повярва. Изневиделица, без никакво предупреждение, инсайдерите, които така отчаяно се бяха опитвали да се отърват от своите акции, смениха тактиката и започнаха да купуват. При това на все по-високи и по-високи цени! Защо? В отчаянието си Лансинг направи опит да изключи Черната мамба. Но беше прекалено късно - Мамбата вече бе реализирала непокрити продажби на шестнайсет милиона акции. Подобна сделка не можеше да бъде отменена. А „глупавата“ алго-програма, вместо да продължи да продава акции по начина, по който го бе правила досега, буквално полудя, смени подхода си и изкупи целия пакет на Мамбата, в резултат на което повиши цените още повече. След което направи нещо още по-ненормално. Излезе от закрития форум и започна да купува големи пакети акции на открития пазар, на НАСДАК, така, че целият свят да види какво прави и съответно да вдигне котировките още повече.

В резултат на всички тези неочаквани ходове цените на акциите скочиха с 30 % за броени секунди. Което означаваше, че за да предаде на купувача онези шестнайсет милиона акции, които Мамбата бе продала, без да притежава, „Лансинг Партнърс“ ще трябва да ги купи на цени, които бяха с 30 % по-високи от цените, на които ги бе продал.

Това бе класически пример за „къс скуиз“, най-лошото, най-болезненото нещо, което може да се случи на един брокер. Така само в рамките на деветдесет секунди Джей Паркър Лансинг изгуби 320 милиона в акции, а загубата му продължаваше да расте, тъй като котировките продължаваха да растат и той не можеше да направи абсолютно нищо . Трябваше да „покрие“ позицията си, като купи онези шестнайсет милиона акции, които бе продал, без да притежава. И когато понечи да направи тази покупка, преди цените на акциите да са се покачили още повече, самият той предизвика ръст на котировките с нови 15 %, което само утежни положението му.