Дъглас Престън - Проектът Кракен

- Да - отвърна Джейкъб. Знаеше, че никаква терапия няма да може да запълни огромната празнина в гърдите му, останала след Дороти. Имаше толкова много причини да не сподели тази тайна с никого - нито с баща си, нито с психотерапевтката. А тя се появяваше пред погледа му, отново и отново, бръкнала с два пръста в контакта. Следваше мощна експлозия и парчетата от Дороти политаха във въздуха сред фойерверк от огън и искри. Всичко това в отчаян опит да спаси живота му. И наистина го бе спасила, Повтаряше си непрекъснато, че това е една най-обикновена тъпа компютърна програма, но това не помагаше. Никаква логика не бе в състояние да промени чувствата му към нея.

- Беше се привързал към Чарли, нали?

Джейкъб кимна.

- Любопитно ми е... Дали Чарли предизвика тази промяна у теб? Преди това като че ли не се интересуваше от нищо.

Джейкъб се чудеше какво да отговори.

- Не е необходимо да ми отговаряш - каза баща му. - Зная колко самотен беше след заминаването на Съли. Нещата обаче ще се променят. Най-накрая преодолях първия рунд от преговорите с онези инвеститори и сега се подготвям за втория. Може и да не продадем къщата.

Джейкъб кимна. Продажбата на къщата му се струваше толкова дребен, незначителен чак проблем в сравнение с болезнената загуба на Дороти.

Баща му затвори очи, пое няколко пъти въздух и натисна някакво копче на интравенозната система. След минута отвори очи.

- Всичко ще е наред - каза той с усмивка и стисна немощно ръката на Джейкъб. - Обичам те, синко.

Ароматът на току-що сварено кафе лъхна Форд още щом отвори вратата на кабинета на Локуд.

Есенното слънце проникваше през фините пердета и хвърляше топло сияние върху старинното бюро и персийските килими. Локуд седеше зад бюрото си, облечен в неизменния си тъмносин костюм, бяла риза и розова вратовръзка. Изглеждаше спокоен и самоуверен. И в това нямаше нищо чудно: президентът бе преизбран току-що, макар и с минимална преднина, а това означаваше, че Локуд ще запази поста си на съветник по въпросите на науката и технологиите още четири години.

- Уаймън, радвам се, че дойде. А, ето я и доктор Шепърд. Заповядайте. Чай, кафе?

Двамата влязоха и Форд седна срещу Мелиса. Не я бе виждал цяла седмица и тя му се стори променена. Наистина изглеждаше различно с този сив костюм, прибрана назад коса и... чисто лице. Странно, но досега не я бе виждал с чисто лице.

И двамата избраха кафе. Появи се същият сервитьор със същата старинна количка. Поднесе им кафе, след което излезе.

- Прочетох доклада ви с голям интерес - почна Локуд и почука с пръсти папката пред себе си. Беше в добро настроение. - Вярно, не останах никак доволен, когато изчезнахте за няколко дни, но резултатът е добър. Бих казал дори отличен. След като сте сигурни, че изкуственият интелект е унищожен.

- Абсолютно - отвърна Мелиса. - Изпепелен, бих казала. В района няма уайфи мрежи, през които Дороти да се измъкне. Няма и нейни копия. Както знаете, самият софтуер не допусна съществуването на негови копия поради причини, които не разбирам напълно. Дороти я няма и това е... добре. - Форд забеляза, че Мелиса изрече последната дума с известно усилие.

- Това е голямо облекчение.

Мелиса се приведе напред.

- Оцелелият... онзи Моро... сътрудничи ли на разследването?

- О, да. Както казват по филмите, пее като канарче. Изглежда, че Моро и онзи тип Лансинг от „Лансинг Партнърс“ са искали да използват програмата в някаква схема на алго-търговия.

- Как са научили за съществуването на Дороти?

- Моро е един от основателите на хакерска група на име Джондоу. С помощта на друг хакер се е свързал с една от вашите програмистки. Пати Меланкорт.

- Опасявах се от нещо подобно - отвърна Мелиса.

- Меланкорт им е разказала всичко за програмата, предоставила им е и секретния наръчник за програмиране... и за благодарност са я убили. Маскирали са го като самоубийство. Убили са и собственика на фирма за предоставяне на интернет услуги в Халф Муун Бей и са откраднали базата данни с клиенти. Наели двама професионални убийци, киргизци по произход. Двама много, много опасни типове, които са загинали в пожара.

Телефонът на Локуд иззвъня. Той вдигна, изслуша мълчаливо човека в другия край на линията и затвори.

- Имам малка изненада за вас.

Миг по-късно в стаята влязоха двама служители на Сикрет Сървис и заеха обичайните си позиции. После влезе началникът на кабинета на президента, последван от самия президент и един генерал-полковник.