Дъглас Престън - Мечът на Гедеон

— Дадено. — Уверението беше последвано от две тъпанарски усмивки.

Ръката му трепереше толкова силно, че те се разсмяха. Дългуча посегна да вземе оръжието и точно в този момент на разсейване Гедеон замахна към Херпеса и изби пистолета от ръката му, като в същото време го изрита отстрани в коляното и отскочи от огневата линия на Дългуча. Херпеса с рев се свлече на пода, Дългуча стреля и Гедеон усети, че куршумът одрасква рамото на якето му. Изкрещя, хвърли се върху едрия латиноамериканец и го повали като прогнил дънер. Изтръгна пистолета от пръстите му и с едно-единствено мощно движение притисна дулото в окото му.

— Не, не, оуу! — измуча от болка Дългуча и се опита да извърти глава, ала Гедеон натисна още по-силно. — Стига бе, моля ти се! Уф, мамка му, недей! Окото ми!

Херпеса се изправи, вдигна оръжието си и се прицели.

— Хвърли го, иначе ще стрелям! — изкрещя като побъркан Гедеон. — А после ще убия и теб!

— Хвърли го! — изписка Дългуча. — Прави каквото ти казва!

Херпеса заотстъпва, без да пуска оръжието. Гедеон виждаше, че се кани да духне. По дяволите, да изчезва. Херпеса се обърна и си плю на петите. Гедеон чу шляпащите му стъпки по стълбището, после се разнесе трясък — беше паднал в паническото си бягство. Пак куцащи стъпки, после тишина.

— Май останахме само двамата — каза той. Усети, че по ръката му се стича топла кръв. Явно куршумът бе засегнал рамото му. Около дупката в якето стърчаха разръфани влакна. Но не усещаше болка.

Дългуча забърбори несвързано. Като продължаваше да притиска дулото на пистолета към окото му, Гедеон бръкна в джоба му и извади парите. Вътре имаше още една, много по-дебела пачка — поне пет хиляди. Взе и тях, както и един нож. После се замисли за миг и скъса златните ланци от врата му, измъкна диамантените му пръстени и му взе портфейла. Пребърка и останалите му джобове и откри ключове за кола и апартамент, монети и шест деветмилиметрови патрона, явно от пълнителя на беретата.

Накрая отдръпна дулото от окото му. Дългуча се отпусна на пода и захълца като бебе.

— Чуй ме добре, Фернандо — каза Гедеон, след като хвърли един поглед на шофьорската му книжка. — Ключовете ти са у мен. Знам ти адреса. Само опитай нещо — ще дойда у вас и ще пречукам семейството ти, кучето ти, котката ти и златната ти рибка.

Онзи изстена, скри лицето си с шепи и се заклати на пода като побъркан.

Преди да излезе, Гедеон се увери, че Херпеса не го дебне, и се насочи към метро станцията на Гранд Конкорс. По пътя хвърли ключовете, дрънкулките и портфейла в една шахта, но задържа парите и оръжията.

Сега имаше два пистолета. Вмъкна се в един вход и огледа плячката си. Вторият беше „Торъс Милениъм Про“, трийсет и втори калибър, със зареден пълнител. Гедеон вкара деветмилиметровите патрони в пълнителя на беретата, зареди я и пъхна и двата пистолета под колана на кръста си. После си съблече якето и огледа раната. Оказа се, че не е толкова повърхностна, колкото си мислеше, но костта все пак не бе засегната. Отново се облече и си погледна часовника. Десет сутринта.

По пътя за метрото се отби в една дрогерия, купи лейкопласт и превърза рамото си в тоалетната. После импулсивно влезе в първата срещната книжарница и купи бележник, листове, химикалка и дебел кафяв плик. Накрая седна в съседното кафене да си напише завещанието.

Кафенето се оказа приятно място, последен бастион, който упорито се съпротивляваше срещу царящите навън мръсотия и безнадеждност. До Гедеон моментално се приближи властна сервитьорка, най-малко на шейсет, но бойна като тийнейджърка, жестоко напудрена й гримирана.

— Какво да ти донеса, готин?

Беше идеална. За пръв път от доста време го обзе приятно усещане и той се опита да се усмихне.

— Кафе, яйца на очи, бекон, бял хляб.

— Дадено.

Келнерката отиде да изпълни поръчката му, а Гедеон отвори бележника и се замисли. На този свят най-много обичаше две неща: рибарската си хижа в планината Хемес и графиката на Уинслоу Хоумър. Графиката трябваше да се върне в галерията „Мъртън“ в Китъри, щата Мейн, откъдето я беше отмъкнал преди години. Но хижата… Искаше да я получи някой, който да я обича като него, а не да я остави да се разруши. Или да я продаде на предприемач. Вече знаеше, че дори да победи Кимащия жерав, а това бе много съмнително, пак ще се изправи лице в лице със смъртта.

Сервитьорката плъзна подноса със закуската му пред него и подметна:

— Пишеш най-великия американски роман, а?