Дъглас Престън - Мечът на Гедеон

— Защо там?

— Просто е място за срещи.

Гарса поклати глава.

— Място за срещи.

— Кимащия жерав уби приятелката ми. Сега въпросът е или той, или аз. Както казах, това няма нищо общо с вас. Когато свърша тази работа, ще се погрижа за вашата. Не се опитвайте да ми попречите.

Гарса помълча, после кимна. Когато мотрисата спря, се изправи и слезе. На лицето му бе изписано отвращение.

Крю слезе на Сто и седемдесета и Гранд Конкорс. Закрачи на изток и подмина редица изоставени сгради. Когато стигна до парка — тъжна гледка с гола пръст вместо зелени площи, боклуци навсякъде, — забави ход и се заозърта. Просто поредният нюйоркчанин, търсещ дрога. Почти моментално се приближи дилър и докато се разминаваше с него, прошепна: „Трева, трева“.

Гедеон спря.

— Да.

Дилърът се врътна и се върна. Беше нисък изгърбен хлапак със затъкнат в косата гребен и увиснали под задника му гащи.

— К’во ти трябва? Имам трева, кока, стаф…

— Пистолет.

Мълчание.

— Плащам добра пара — продължи Гедеон. — Ама искам нещо едрокалибрено, екстра качество.

Отначало дилърът все едно не го чу. После измърмори нещо, което прозвуча като „чакай тука“, и се отдалечи.

Гедеон зачака. Хлапакът се върна след двайсет минути и каза само:

— Ела.

Гедеон го последва до изоставена сграда на Морис Авеню, стара постройка от кафяв камък с избити прозорци и тъмна, воняща на урина вътрешност. Макар и опасно, беше по-добре, отколкото коленопреклонно да моли Гарса за ново оръжие. Не искаше да му е задължен повече от необходимото. Знаеше, че би трябвало да е нервен, дори уплашен, ала не изпитваше нищо. Нищо освен гняв.

Дилърът отиде при мръсното стълбище и подсвирна. Отгоре му отговориха със същото.

— На втория етаж — каза хлапакът.

Гедеон се заизкачва по стъпалата, като прекрачваше използвани презервативи, спринцовки и купчинки повръщано. На площадката го чакаха двама мъже със скъпи анцузи и огромни бели маратонки. Бяха латиноамериканци, в идеална форма. По-високият, явно шефът, имаше грижливо подстригана петдневна брада, много пръстени и златни ланци и силно миришеше на „Армани Атитюд“. По-ниският имаше няколко херпеса.

— Дай да видим парите. — Шефът се ухили самоуверено.

— Когато видя пистолета.

Онзи пъхна ръце в джобовете си, изправи се в целия си ръст и изгледа Гедеон отвисоко. Беше висок и го използваше, за да сплашва хората. Очите му обаче бяха глуповати.

— В нас е.

— Да го видя. Няма да кисна тук цял ден.

Ниският с херпесите бръкна под анцуга си и измъкна някакво оръжие до половината.

— Деветмилиметрова берета.

— Колко струва?

— Ти колко имаш?

Това вече беше прекалено. И без това почти бе стигнал до точката на кипене.

— Хубаво ме чуй, кретен такъв. Първо казваш цената. После проверявам патлака. Ако го бива, плащам. Ако не, си тръгвам.

Дългуча се нацупи и кимна.

— Покажи му го.

Херпеса извади пистолета и го подаде на Гедеон, който го взе, огледа го и няколко пъти изтегли затвора.

— Пълнителят?

Появи се и пълнителят. Гедеон го взе и се намръщи.

— Патрони?

— Глей, мой човек, тука не можеш да стреляш.

Те имаха право, естествено. Щеше да се наложи да го изпробва по-късно. Той взе пълнителя, зареди го, претегли беретата в длан, натисна спусъка. Изглеждаше в отлично състояние.

— Ще го взема.

— Две хиляди.

Наистина много за пистолет, който струваше седемстотин долара. Гедеон внимателно го разгледа. Бяха изпилили серийния номер, което обаче не означаваше нищо. С киселина можеше да се възстанови. Той бръкна в джоба си, където носеше парите си, разделени на прихванати с ластици пачки от по петстотин, отброи четири и ги извади. Пъхна беретата в джоба си и даде пачките на Дългуча.

Когато се обърна и понечи да си тръгне, чу глас:

— Чакай малко.

Завъртя се към тях и видя, че са извадили пистолети.

— Дай и останалите пари — нареди Дългуча.

Гедеон го зяпна.

— Ограбвате ли ме? Клиент?!

— Загря, малкият.

Носеше в себе си още две хиляди. Взе бързо решение, извади парите и ги хвърли на земята.

— Това е всичко.

— И патлака.

— А, това вече е прекалено.

— Тогава си цуни белия гъз за сбогом. — Двамата ухилено се прицелиха в него.

— Белия си гъз ли? — смаяно попита той, извади пистолета и го насочи към тях.

— Забравяш, че не е зареден, розовогъзо копеленце.

— Ако ви върна патлака, обещавате ли да ме пуснете да си ида? — изхленчи Гедеон и го протегна напред.