Дъглас Престън - Мечът на Гедеон

— На какво разстояние от брега е този остров?

— На около километър и половина североизточно от Сити Айланд, по средата на Лонгайландския залив срещу Пясъчния нос. Носи снайперска пушка.

— Поразително! Как успя да…

— Кимащия жерав ще е там — прекъсна я той.

— Господи!

— Не забравяй за уговорката ни. Ще го направим по моя начин. Не искам на острова да се изсипе цяла армия от ЦРУ и да подплаши Кимащия жерав. Само ние с теб.

Гедеон затвори, после вдигна някаква хартия от пода на вагона и започна да пише на нея.

Кимащия жерав седеше на тротоара срещу „Сейнт Бартоломю“ и дрънкаше на очуканата си китара. Полицаите бяха дошли и си бяха отишли, бариерите бяха вдигнати, почистващите екипи бяха приключили в черквата. Всичко си течеше постарому. Прекрасна утрин, само с няколко пухкави облачета по небесната синева. Сега просто трябваше да чака.

Забеляза Крю да се приближава откъм Четирийсет и девета улица — вървеше срещу навалицата отиващи на работа нюйоркчани — и да завива по Парк Авеню. Тъкмо навреме. Обзе го удовлетворение, като видя, че американецът прилича на смъртник: изпит, чорлав, с тъмни сенки под очите. Пресече булеварда и тръгна право към него. Кимащия жерав продължи да свири и тихо да пее. Крю спря от другата страна на калъфа. Утринните тълпи се точеха покрай тях и той знаеше, че Крю няма да направи нищо прибързано.

Крю пусна смачкано листче в калъфа при събралите се банкноти и монети. След това зачака. Кимащия жерав довърши песента и най-после вдигна глава. Погледите им се срещнаха. Гледаха се така почти цяла минута и Кимащия жерав усети неумолимата омраза в очите му, омраза, която стопли сърцето му като огън. После мъжът внезапно отмести поглед, обърна се и тръгна по обратния път към Лексингтън Авеню.

Когато изчезна, Кимащия жерав вдигна бележката, разгъна я и я прочете.

Ще се срещнем в полунощ на Харт Айланд. Там са погребани ампутираните крака на У. Точното им местонахождение ще бъде написано на лист в джоба ми. За да вземеш него и после жицата, ще трябва да ме убиеш. Иначе ще те убия аз. Така или иначе, единият от нас ще умре на Харт Айланд.

Така си го замислил, така и трябва да бъде.

Кимащия жерав бавно смачка бележката в юмрук и на лицето му се изписа дълбоко удовлетворение.

Там, където има наркодилъри, винаги има и оръжие. А центърът на уличната търговия с дрога в Ню Йорк се намираше в квартала, носещ ироничното име Маунт Идън, Райската градина, в южната част на Централен Бронкс. Гедеон седеше в мотрисата, носеща се на север от Манхатън, с пачка банкноти, която прогаряше дупка в джоба му. Знаеше, че това не е най-интелигентният начин да се сдобие с пистолет, но бързаше и така щеше да е най-лесно.

Докато мотрисата потегляше от станцията на Янки Стейдиъм на Сто шейсет и първа улица, до него се настани някакъв мъж. Гедеон с известно закъснение позна в него Гарса, дегизиран като художник с черна барета и пардесю.

— Какво точно правите? — попита Гарса. От предишната му приветливост не беше останало почти нищо.

— Върша си работата.

— Изгубили сте самообладание. Трябва да се успокоите и да дойдете да обсъдим следващите ви стъпки.

— Това вече няма нищо общо с вас. — Гедеон дори не се опита да понижи глас. — Въпросът вече е личен.

— Тъкмо това имам предвид: дотам сте я докарали. Никога не съм виждал нещо толкова непрофесионално. Илай сбърка, като ви се довери. С безразсъдството си заплашвате да провалите операцията.

Гедеон не отговори.

— Да отидете в Трокмортън Академи и да се престорите на родител — що за безумен ход беше това? Отсега нататък искаме да знаем какво правите и къде отивате. Ако си мислите, че можете да победите Кимащия жерав, значи сте пълен глупак.

Гедеон разбра, че Гарса не подозира за Харт Айланд. Достави му удоволствие, че за пръв път се движи на една крачка пред Глин и неговото приятелче.

— Ще се справя сам.

— Няма. Ще ви трябва помощ. Не бъдете идиот.

Гедеон се намръщи.

— Къде ще се срещнете с него?

— Не е ваша работа.

— Ако ни измамите, Крю, ще ви обезвредим, кълна се.

Гедеон се поколеба. Не му трябваха такива усложнения.

— В Корона Парк. В Куинс.

— В Корона Парк ли?

— Да, на старото Световно изложение. Имаме среща при Земното кълбо.

Мълчание.

— Кога?

— В полунощ.