Дъглас Престън - Мечът на Гедеон

Заобиколи развалините на санаториум за туберкулозно болни и редиците спални корпуси на изправителен дом за непълнолетни, на чиито порутени фасади се четеше БОГ И ТРУД. Навсякъде зееха ями, стари мазета и основи на сгради, някои зейнали, други все още покрити с прогнили дюшемета. Всичко сякаш щеше да се разпадне всеки момент. Отново се консултира с картата от Гугъл Ърт и зад спалните корпуси откри грамадна кръгла бетонна площадка с ръждиви метални капаци — останки от старата подземна зенитна артилерийска база.

Когато наближи северния край на острова, сградите отстъпиха мястото си на обширни обрасли полета, осеяни с варосани и номерирани циментови стълбчета. Ревът на фадромата се усилваше. Той се вмъкна в една по-гъста горичка край гробището и продължи на север. След около четиристотин метра стигна до поредното обрасло поле и се наложи да залегне и да запълзи по корем. След малко вече наблюдаваше през бинокъла работниците около наскоро изкопания трап.

Ковчезите бяха разтоварени покрай дългата траншея и затворниците ги подаваха на другарите си в изкопа, които ги подреждаха в четири редици, по шест ковчега един върху друг. Докато Гедеон ги гледаше, подредиха два реда ковчези, общо четирийсет и осем. Върху капака и отстрани на всеки с черен маркер бяха написани номера.

Надзирател с клипборд следеше хода на работата. Когато спуснаха всички ковчези в траншеята, мъжете покриха най-горния ред с листове гофрирана ламарина и се дръпнаха настрани, а багеристът запали двигателя и почна да зарива ламарината с пръст до равнището на земята. Вятърът духаше силно, люлееше върхарите и от време на време донасяше до Гедеон миризма на дизелово гориво и влажна почва, примесена с остра смрад на формалин и тлен. В отсрещния край на полето имаше тухлен навес, под който беше паркирана втора фадрома.

Гедеон заобиколи откритото пространство в търсене на по-добра позиция и в опит да определи къде може да са погребани малките сандъци с крайници. Откри каквото му трябваше във втори, успореден изкоп на известно разстояние от първия, само отчасти покрит с пръст. Последните сандъци не бяха заровени — очевидно очакваха да докарат още. Тези по-малки ковчези бяха номерирани по същия начин и също бяха покрити с гофрирана ламарина, затисната с пръст в единия край, явно за да ги защитят от природните стихии, докато попълнят редовете.

Трябваше да ги огледа по-внимателно. Ровът беше дълбок и от мястото си Гедеон не виждаше дъното му. За да надникне вътре, се налагаше да се приближи. И това нямаше как да се случи, без да го заловят.

Той се изправи, пъхна ръце в джобовете си и нехайно закрачи през голото поле.

Забелязаха го моментално.

— Ей! Ей, ти! — Двама надзиратели извадиха пистолетите си и се затичаха към него. Гедеон не спря, а бързо се приближи до изкопа. Когато стигнаха до него, стоеше на ръба и гледаше вътре.

— Ръцете отпред! Дръж си ръцете отпред да се виждат!

Гедеон вдигна глава и се престори на изненадан.

— Какво има?

— Не мърдай! Ръцете отпред! — Първият надзирател приклекна на едно коляно и се прицели в него, докато вторият предпазливо се приближи, държеше оръжието си в готовност. — Ръцете на тила!

Той се подчини.

Единият беше бял, другият — чернокож, и двамата мускулести. Носеха сини ризи, на гърба на които с бели букви пишеше ОТДЕЛ „ИЗПРАВИТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ“ — ОБЩИНА НЮ ЙОРК. Първият надзирател го претърси и изпразни джобовете му — извади картата от Гугъл Ърт, бележника, портфейла му и парче пергамент, което Гедеон беше приготвил предварително.

— Чист е.

Вторият надзирател се изправи и прибра глока си в кобура.

— Покажи ни документ за самоличност.

— Нищо не съм направил, кълна се! — с писклив от паника глас отговори Гедеон, все още с вдигнати на тила ръце. — Кълна се! Аз съм просто турист!

— Документ за самоличност — повтори надзирателят. — Бързо!

— В портфейла ми е.

Мъжът му върна портфейла. Гедеон измъкна издадената си в Ню Мексико шофьорска книжка и му я подаде.

— Тук да не е забранено или нещо такова?

Двамата провериха книжката, първо единият, после вторият.

— Не видя ли надписите?

— Какви надписи? Аз съм просто турист от…

— Стига глупости — намръщи се чернокожият надзирател, който явно беше старши. — Надписите на брега. Навсякъде. Да не би да твърдиш, че не си ги видял?

Радиостанцията му изпращя и някакъв глас попита какво става с нарушителите. Надзирателят извади уоки-токито си и отговори: