Дъглас Престън: Мечът на Гедеон

Той й подхвърли останалите.

— Няма повече, коте. Имаш ли представа колко са вредни за теб трансмастните киселини?

Котката се нахвърли на картофките.

Гедеон отново затършува в кофата и този път извади изхвърлени листове. Бързо ги прегледа и установи, че са домашните по математика на някой малчуган — пълни шестици, отбеляза с одобрение. Защо ги бяха изхвърлили? Би трябвало да ги поставят в рамки и да ги закачат на стената.

Пусна ги вътре, изрови пилешко бутче и го отдели за котката. Пак бръкна, вече с две ръце, докосна нещо лигаво, продължи надолу и отново стигна до хартии. Стисна ги и ги измъкна. Точно това търсеше — изхвърлени сметки. И сред тях — горна половина от сметка за телефон.

Направо в десетката.

— Ей! — извика някой и той вдигна глава. Беше самият собственик, Ламойн Хопкинс, дребен слаб афроамериканец, сочеше възбудено ръката му. — Ей! Разкарай се!

Без да бърза, зарадван от неочакваната възможност да влезе в контакт с една от целите си, Гедеон напъха листовете в джоба си, вдигна бутчето и попита:

— Не може ли човек да се нахрани?

— Върви да се храниш другаде! — изкрещя Хопкинс. — Това е приличен квартал! И това си е моят боклук!

— Стига бе, човек, недей така.

Хопкинс извади мобилния си телефон.

— Ей сега ще повикам ченгетата!

— Нищо не съм направил бе!

— Ало? — театрално извика по телефона Хопкинс. — В имота ми има нарушител, тършува в боклука ми! Североизточна Кърни Стрийт номер три хиляди петстотин и седемнайсет!

— Добре де, изчезвам — измърмори Гедеон и си тръгна с пилешкото бутче в ръка.

— Веднага пратете патрулка! — крещеше Хопкинс. — Опитва се да се измъкне!

Гедеон запрати бутчето по посока на котката, зави зад ъгъла и ускори крачка. Доколкото можа, избърса ръцете си в шапката, хвърли я, обърна взетия от Армията на спасението шлифер наопаки — от тази страна беше безупречно син и чист — и го облече, запаса ризата си и се среса. Когато стигна до взетата под наем кола, по улицата мина патрулка, но полицаите не му обърнаха никакво внимание. Той седна зад волана и потегли. Радваше се на късмета си. Не само бе намерил каквото му трябваше, но и лично се бе запознал с господин Ламойн Хопкинс — и бе провел наистина приятен разговор с него.

И полезен.

На сутринта Гедеон започна да набира номерата от телефонната разпечатка на Хопкинс. Свърза се с неколцина негови приятели и на петото обаждане улучи десетката.

— Мол „Сърцето на Вирджиния“, технически отдел — отговори му мъжки глас. — С вас разговаря Кени Роумън.

„Технически отдел“. Гедеон бързо включи свързания с телефона дигитален диктофон.

— Господин Роумън?

— Да?

— Казвам се Ерик и се обаждам от финансова компания „Съдърланд“.

— Да? Какво има?

— Отнася се за заема за вашия додж „Дакота“ две хиляди и седма.

— Каква „Дакота“?

— Заемът е просрочен с три месеца, господин Роумън, и компанията…

— Какви ги говорите? Аз нямам никаква „Дакота“.

— Господин Роумън, разбирам, че времената са тежки, но ако не получим дължимата просрочена сума…

— Виж, приятел, я си извади памуците от ушите! Сбъркал си номера. Нямам никаква „Дакота“, казах ти! — Чу се изщракване и връзката прекъсна.

Гедеон затвори и изключи диктофона. После три пъти изслуша току-що записания разговор.

— Какви ги говорите? Аз нямам никаква „Дакота“ — имитира мъжа той. — Виж, приятел, я си извади памуците от ушите! Сбъркал си номера. Нямам никаква „Дакота“, казах ти! — Повтори думите многократно, в различни комбинации, докато реши, че е усвоил интонацията и ритъма както трябва.

Отново вдигна слушалката и набра: този път IT отдела във Форт Бийвър.

— Ай ти — разнесе се отговорът. Беше гласът на Ламойн Хопкинс.

— Ламойн? — прошепна дрезгаво Гедеон. — Обажда се Кени.

— Кени, какво ти става? Защо шепнеш?

— Пипнал съм някакъв грип. И… това, което ще ти кажа, е малко деликатно.

— Деликатно ли? Какво имаш предвид?

— Ламойн, имаш проблем.

— Аз ли? Какъв проблем? Какво искаш да кажеш?

Гедеон се консултира с бележките си.

— Обади ми се… хм, Роджър Уинтърс.

— Уинтърс ли? Уинтърс ти се е обадил?!

— Да. Каза, че имало проблем. Пита ме колко пъти си ми звънял от работа, такива глупости.

— Божичко!

— Аха.

— Интересуваше се дали си ми се обаждал от служебния си компютър по воайпи или скайпа — продължи Гедеон в ролята на Кени.

— Ама това е нарушение на правилника за сигурност! Никога не бих го направил!