Дъглас Престън - Мечът на Гедеон

Гедеон изпита някаква странна лекота. Колкото и ужасяващо да звучеше тази история, сякаш от плещите му бяха вдигнали тежко бреме. В крайна сметка се оказваше, че баща му, чието име публично очерняха, откакто Гедеон беше на дванайсет, не е някакъв депресиран и лабилен нескопосан математик. Всички подигравки и насмешки, които трябваше да изтърпи, шушукането и хихикането зад гърба му — те не означаваха нищо. И в същото време започна да осъзнава размерите на престъплението, извършено срещу баща му. Спомняше си живо онзи ден, спомняше си дадените гаранции. Спомняше си как бяха примамили баща му да излезе… за да го застрелят.

— Но кой… — започна той.

— Генерал-лейтенант Шамбли Тъкър. Заместник-началник на Службата за военно разузнаване и сигурност. Ръководител на проекта „Вършачка“. Той направи баща ти изкупителна жертва, за да се защити. Той даде заповед да стрелят. Запомни това име: Шамбли Тъкър .

Майка му млъкна, цялата в пот, задъхана, сякаш е участвала в маратон.

— Благодаря, че ми го казваш — безизразно рече той.

— Не съм свършила. — Ново мъчително поемане на дъх. Гедеон виждаше на стената уреда, измерващ сърдечния й ритъм. Пулсът й надвишаваше сто и четирийсет.

— Не говори повече. Трябва да почиваш.

— Не — с внезапна настойчивост каза тя. — Ще имам време да почивам… по-късно.

Гедеон зачака.

— Знаеш какво се случи после. Ти също го преживя. Постоянното местене, бедността. Мъжете… Просто не успях да се съвзема. Животът ми всъщност свърши в деня, в който убиха баща ти. Оттогава чувствам душата си мъртва. Бях ужасна майка. А ти… това беше страшна травма за тебе.

— Не се безпокой, оцелях.

— Сигурен ли си?

— Разбира се. — Ала дълбоко в сърцето го преряза внезапна болка.

Дишането й започна да се забавя и Гедеон усети, че ръката й постепенно се отпуска. Майка му заспиваше. Той внимателно сложи ръката й върху завивката. Но когато се наведе, за да я целуне, ръката й се стрелна нагоре и тя го хвана за яката с мършавите си пръсти. Очите й се впериха в неговите.

— Отмъсти!

— Какво?

— Направи с Тъкър същото, което той направи с баща ти. Унищожи го. И се погрижи накрая да разбере кой и защо го е съсипал.

— Господи! Ти разбираш ли какво искаш? — възкликна Гедеон и панически се огледа. — Не знаеш какво говориш, мамо!

Гласът й спадна до шепот.

— Не бързай. Довърши следването си. Учи. Наблюдавай. Чакай. Ще измислиш начин.

Ръката й бавно се отпусна и тя отново затвори очи. Издишваше сякаш цяла вечност, все едно това е последният й дъх. И в известен смисъл наистина беше така, защото изпадна в кома и след два дни почина.

Това бяха последните й думи, думи, които безкрайно щяха да отекват в ума му. „Ще измислиш начин“.

Гедеон Крю излезе от боровата гора на поляната пред хижата. Носеше алуминиев тубус с въдицата си, а на рамото му висеше брезентова торба с две пъстърви в гнездо от мокра трева. Беше чудесен ден в началото на май и слънцето нежно галеше кожата на тила му. Докато вървеше през тревата, дългите му крака вдигаха във въздуха пчели и пеперуди.

Хижата беше в отсрещния край — ръчно одялани трупи, замазани с глина, покрив от ръждивочервена ламарина, два прозореца и врата. На покрива дискретно тъмнееха няколко слънчеви панела, до които беше монтирана сателитна чиния.

Планинският склон се спускаше към огромната долина Пиедра Лумбре, а на хоризонта като сини зъби се издигаха далечните върхове на Южно Колорадо. Гедеон работеше в „Хълма“ — Националната лаборатория Лос Аламос — и нощуваше в евтин служебен апартамент в блок на ъгъла на Тринити и Опенхаймер. Но прекарваше уикендите — и истинския си живот — в тази хижа в планината Хемес.

Отвори вратата и влезе в кухненския бокс. Смъкна торбата от рамото си, извади изкормените пъстърви, изми ги и ги подсуши. Включи айпода си и след кратък размисъл избра Телониъс Мънк. От тонколоните се понесоха ударните акорди на „Зелени комини“.

Смеси лимонов сок, сол, зехтин и прясно смлян пипер и заля рибата с маринатата. После изброи наум останалите съставки на truite à la provençale 1 1 Пъстърва по провансалски (фр.). — Б.пр. : лук, домати, чесън, вермут, брашно, риган и мащерка. Обикновено се хранеше истински само по веднъж на ден, с ястие от най-високо качество, сготвено лично от него. Беше почти дзенбудистко изживяване — и самото готвене, и бавното хранене. Ако все още беше гладен, най-често се задоволяваше с понички, чипс и кафе в движение.