Дъглас Престън: Мечът на Гедеон

Той хвана ръката й и неуспешно се опита да измисли какво да каже. Накрая успя неубедително да произнесе: „Как си, мамо?“, мразейки се заради нелепия въпрос още преди да го е задал.

В отговор тя само го погледна. Бялото на очите й имаше цвят на презрели банани. Костеливата й ръка стисна неговата в слаба, трепереща прегръдка. Накрая тя немощно се размърда.

— Е, това е краят.

— Моля те, мамо, не говори така.

Тя махна с ръка.

— Видял си се с доктора, знаеш как стоят нещата. Имам цироза с всичките й прелестни странични ефекти — да не споменавам сърдечната недостатъчност и емфиземата от пушенето. Аз съм развалина и сама съм си виновна.

Гедеон нямаше какво да й отговори. Знаеше, че всичко това е вярно, разбира се, и майка му беше пряма, както винаги. Чудеше се, че една толкова силна жена проявява такава слабост по отношение на химическите пороци. Не, нямаше какво да се чуди: тя имаше склонност към пристрастяване и той откриваше същото в себе си.

— Истината ще те направи свободен, но първо ще те направи нещастен.

Любимият й афоризъм винаги предшестваше нещо неприятно.

— Настъпи моментът да ти разкрия една истина… — майка му мъчително си пое дъх, — която ще те направи нещастен.

Гедеон зачака, докато тя отново вдишваше хрипливо.

— Отнася се за баща ти. — Жълтите й очи се насочиха към вратата. — Затвори.

С растящи опасения той внимателно затвори вратата и се върна до леглото.

Майка му пак го хвана за ръка и прошепна:

— Голубци.

— Какво?

— Голубци. Сарми с кисело зеле на руски.

Умиращата замълча, за да си поеме дъх.

— Това беше съветското кодово название на операцията. „Сармите“. За една нощ свиха сармите на двайсет и шестима дълбоко засекретени агенти. Просто изчезнаха.

— Защо ми го казваш?

— „Вършачката“. — Тя затвори очи, дишаше накъсано. После продължи бързо, сякаш нямаше нито търпение, нито време да му каже всичко. — Това е другата дума. Проектът, по който баща ти работеше за военното разузнаване. Нов стандарт за шифроване… строго секретен.

— Сигурна ли си, че можеш да говориш за това? — попита Гедеон.

— Баща ти не трябваше да ми казва. Но го направи. — Очите й бяха затворени и тялото й изглеждаше хлътнало, сякаш потъваше в леглото. — „Вършачката“ трябваше да се тества и назначиха баща ти. Тогава се пренесохме във Вашингтон.

Гедеон кимна. За един седмокласник преместването от Клеърмонт, щата Калифорния, в столицата не беше особено приятно.

— През хиляда деветстотин осемдесет и седма от СВРС пратили „Вършачката“ за окончателно разглеждане в Агенцията за национална сигурност, и системата била одобрена. И въведена в употреба.

— Нищо не съм чувал за това.

— Сега чуваш. — Тя мъчително преглътна. — На руснаците им трябвали само няколко месеца, за да разбият шифъра. На пети юли осемдесет и осма, веднага след Деня на независимостта, Съветите избиха всичките ония американски агенти.

Замълча и въздъхна тежко. Тихото пиукане на медицинските уреди се сливаше със съскането на кислород и приглушения шум на болницата извън стаята.

Гедеон просто я държеше за ръката; не знаеше какво да каже.

— Обвиниха баща ти за катастрофата…

— Мамо. — Той стисна ръката й. — Всичко това е минало.

Тя поклати глава.

— Съсипаха му живота. Затова направи така и взе оня заложник.

— Какво значение има сега? Отдавна приех, че татко е допуснал грешка.

Клепачите й внезапно се вдигнаха.

— Никаква грешка. Той беше изкупителната жертва .

Почти изкашля последните думи, сякаш прочистваше гърлото си от нещо неприятно.

— Какво искаш да кажеш?

— Още преди операция „Голубци“ баща ти прати докладна. Написа, че теоретичните основи на „Вършачката“ са сбъркани. Че има потенциална вратичка. Не му обърнаха внимание. Но той беше прав. Загинаха двайсет и шестима души.

Тя вдиша през носа и замачка завивката с ръце от усилие.

— „Вършачката“ беше секретна и можеха да кажат каквото си искат. Никой не можеше да им възрази. Баща ти беше външен специалист, университетски преподавател, цивилен. И го бяха лекували от депресия в миналото, факт, който много удобно можеха да изровят.

Гедеон се вцепени.

— Искаш да кажеш… че не е бил виновен той, така ли?

— Тъкмо напротив. Те унищожиха доказателствата и го обвиниха за катастрофата с „Голубци“. Затова взе оня заложник. И затова го застреляха, въпреки че излезе с вдигнати ръце — за да не му позволят да се разприказва. Хладнокръвно убийство.