Дъглас Престън - Мечът на Гедеон

— Дай ми пистолета — изпъшка сержантът. Огромната му длан измъкна оръжието от ръката на Гедеон и той понечи да се изправи.

— Чакай — спря го младият мъж. — Ще изтичам до кухненската маса и той ще се приближи до вратата, за да стреля по мен. Ще застане точно зад касата. Стреляй през стената.

Дайкович кимна. Гедеон дълбоко си пое дъх, изскочи иззад пералнята и се хвърли към масата, със закъснение осъзнал, че е напълно оголен.

Сержантът нададе нечленоразделен рев и се заклатушка като ранена мечка. От устата му бликна кръв, но въпреки това той обезумяло се хвърли напред, като стреляше по стената отдясно на касата.

В първия момент всичко в тъмната трапезария остана неподвижно. После на вратата се появи Тъкър — тежкото му тяло, надупчено на пет-шест места от куршуми, полита през прага и се строполи на пода като труп на заклано животно. И едва тогава Дайкович се свлече на колене, закашля се мъчително и падна на една страна.

Гедеон се изправи и изрита пистолета на генерала от неподвижната му ръка. После приклекна до Дайкович, пребърка джобовете му, намери ключа за белезниците си и ги отключи.

— Не се движи — каза той и огледа раната. Куршумът беше улучил сержанта в долната част на гърба и очевидно бе засегнал белия му дроб, но не — поне така се надяваше Гедеон — и други жизнени органи.

Сержантът неочаквано се усмихна и окървавените му устни се разтеглиха в ужасяваща гримаса.

— Записа ли всичко?

Гедеон се потупа по джоба.

— Да.

— Чудесно — изпъшка Дайкович и изгуби съзнание с усмивка на лице.

Гедеон изключи дигиталния диктофон. Причерня му и стаята се завъртя около него. В далечината виеха сирени.

Гедеон Крю се спускаше по стръмния склон към Чихуахуеньос Крийк по стар керванджийски път. Вече виждаше потока, който лъкатушеше в подножието. На почти две хиляди и осемстотин метра височина юнският въздух беше прохладен и свеж, по лазурното небе пълзяха купести облаци.

По-късно щеше да се разрази буря, помисли си той.

Дясното рамо още го болеше малко, но предишната седмица му бяха извадили конците и вече си движеше ръката свободно. Раната от ножа беше дълбока, но чиста. Слабото мозъчно сътресение, което бе получил по време на сблъсъка с Дайкович, не му причиняваше неприятности.

Излезе на открито и спря. За последен път беше идвал на риба в тази малка долина преди месец, точно преди да замине за Вашингтон. Междувременно успя да постигне — извънредно драматично — единствената първостепенна и всеобсебваща цел в живота си. Всичко бе приключило. Тъкър бе мъртъв, баща му беше отмъстен.

През последните десет години до такава степен се беше посветил на това, че бе пренебрегнал всичко друго — приятели, жени, кариера. И сега, след като бе постигнал целта си, изпитваше невероятно спокойствие. Свобода. Можеше да заживее като нормален човек. Беше само трийсет и три годишен, почти целият живот бе пред него. Искаше да направи страшно много неща.

На първо място, да улови чудовищната пъстърва, която със сигурност се криеше в големия вир.

Вдиша дълбоко мириса на трева и борове, опита се да забрави миналото и да се съсредоточи върху бъдещето. Плъзна очи наоколо, опивайки се от гледката. Това беше любимото му място на света. Никой освен него не ловеше риба в този участък, защото се намираше далече от горския път и изискваше дълъг преход в пресечена местност. Пъстървите в дълбоките вирове и подмолите бяха плашливи и се ловяха трудно — едно-единствено погрешно движение, сянката на въдицата върху повърхността, тежките стъпки по мочурливата трева — всичко това можеше да провали риболова в един вир за целия ден.

Седна по турски на тревата далеч от потока, смъкна раницата и взе тубуса с въдицата. Развъртя капачката, извади бамбуковите части и ги съедини, монтира макарата, прокара кордата през пръстените и потърси в кутията си подходяща стръв. Наоколо нямаше много скакалци, но все пак бяха достатъчно, та поне няколко да попаднат във водата и да бъдат изядени. Ставаха за примамка. Избра един малък жълто-зелен скакалец и го закачи. Остави багажа си и тръгна през тревата, като внимаваше да стъпва колкото може по-леко. Когато наближи първия вир, приклекна, отпусна кордата и с едно движение на китката хвърли стръвта в потока.

Водата почти моментално се раздвижи. Кълвеше.

Гедеон засече и скочи на крака. Рибата беше голяма и се опита да избяга сред преплетените корени в подмолите, но той вдигна върха на въдицата по-високо и с палец още повече опъна кордата, задържайки пъстървата в центъра на вира. После отпусна кордата, когато рибата изскочи на повърхността, разтърсвайки глава и вдигайки пръски, които заискриха на слънцето заедно с мускулестото й пъстро тяло. Червените цепки под хрилете й много приличаха на кръв. Тя пльосна във водата и отново се опита да избяга. Гедеон пак увеличи напъна, но пъстървата беше решена да се вмъкне сред корените и кордата се опъна почти до скъсване…