Дъглас Престън - Мечът на Гедеон

Слязоха. В Ню Йорк беше много по-топло, отколкото в Ню Мексико. Гедеон подозрително се вторачи в единствения вход — товарна платформа с двукрила метална врата, цялата покрита със стари плакати и графити. Сградата беше голяма и внушителна, висока дванайсетина етажа. Едва успя да прочете написаната с боя в горния край на фасадата фирма: ПРАЙС & ПРАЙС ПОРК ПАКИНГ ИНК. Над мръсните тухли се издигаше модерна надстройка от стъкло и хром.

Гедеон последва Гарса по бетонното стълбище покрай платформата. Когато се приближиха, вратите се отвориха на добре смазани панти. Влязоха в сумрачен коридор и стигнаха до втора врата, много по-нова, от неръждаема стомана. Отстрани имаше охранителни панели и скенер на ретина. Гарса остави куфарчето си на пода, доближи лице до скенера и вратата безшумно се отвори.

— Къде е Максуел Смарт 2 2 Герой от американската шпионска пародия „Умирай умно“. — Б.пр. ? — пошегува се Гедеон, като се оглеждаше наоколо. Гарса го погледна, този път без усмивка, но не отговори.

Озоваха се в огромно помещение, високо най-малко четири етажа, осветено сякаш от стотици халогенни лампи. Стените бяха опасани с метални галерии. На голямото колкото бейзболно игрище първо ниво имаше редици грамадни стоманени маси с най-различни неща — полуразглобени самолетни двигатели, свръхсложни 3-D модели на градски райони, макет на нещо, което приличаше на атомна електростанция, подложена на терористична атака със самолет. На една особено голяма маса в отсамния ъгъл се виждаше макет на морско дъно с разрез на геологическите пластове. Между масите се движеха хора с бели престилки, водеха си бележки върху таблети или тихо разговаряха.

— И това е фирмена централа?! — попита Гедеон. — Повече прилича на киностудио за визуални ефекти.

— И така може да се каже — отвърна Гарса, докато го водеше напред. — Само че тук се произвеждат истински неща.

Гедеон го следваше покрай масите. На една видя абсолютно точни макети на Порт о Пренс преди и след земетресението. Миниатюрни флагчета маркираха схемата на катастрофата. На друга имаше грамаден макет на космически модул, целия в тръби, цилиндри и слънчеви панели.

— Онова там ми е познато — посочи той. — Международната космическа станция.

Гарса кимна.

— Както изглеждаше, преди да излезе от орбита.

— Да излезе от орбита ли? — Гедеон го погледна изненадано.

— За да изпълни втората си роля.

— Какво да изпълни? Сигурно се майтапите.

Гарса му отправи мрачна усмивка.

— Ако смятах, че ще приемете думите ми сериозно, нямаше да ви кажа.

— С какво се занимавате тук, за бога?

— С инженерство и пак с инженерство, нищо повече.

Стигнаха до отсрещната стена, качиха се с открит асансьор до галерията на четвъртия етаж и минаха през врата, която ги отведе в лабиринт от бели коридори. Накрая влязоха в малка заседателна зала с нисък таван и спартанска мебелировка. В средата имаше полирана дървена маса. По голите бели стени не висяха нито картини, нито фотографии. Гедеон се опита да измисли подходяща шега, ала не му хрумна нищо. Пък и само щеше да си изгуби времето с Гарса, който явно бе имунизиран срещу всякаква духовитост.

На масата седеше мъж в инвалидна количка — навярно най-необикновеният човек, когото Гедеон беше виждал. Съвсем късо подстригана прошарена кестенява коса, голяма глава. Под високото чело блестеше едно-единствено сиво око, настойчиво вперено в него. Второто беше скрито под черна копринена превръзка като на пират. По дясната страна на лицето му се спускаше морав крив белег, започващ от косата, минаващ под превръзката и изчезващ под яката на синята му риза. Черен костюм на тънки райета допълваше зловещия му вид.

— Доктор Крю — каза той и на лицето му се изписа бледа усмивка, която ни най-малко не смекчи суровото му изражение. — Благодаря, че дойдохте толкова отдалече. Заповядайте, седнете.

Гедеон седна, но Гарса остана прав отзад.

— Какво, няма ли кафе или вода от Фиджи? — попита подигравателно Гедеон и се огледа.

— Казвам се Илай Глин — без да обърне внимание на думите му, се представи мъжът. — Добре дошли в „Ефективни инженерни решения“.

— Предварително се извинявам, че не си нося сиви-то. Вашият приятел Гарса бързаше.

— Не обичам да си губя времето. Ако проявите любезността да ме изслушате, ще ви изложа задачата.

— Тя има ли нещо общо със Света на Дисни, който видях долу? Самолетни катастрофи, природни бедствия — на това ли му викате „инженерство“?