Дъглас Престън - Мечът на Гедеон

Гедеон едва успя да се възстанови от втората изненада и си придаде озадачен вид.

— Каква операция? Тъкър се побърка и нападна мен и един от собствените си служители в дома си.

— Така си мислят всички. Но не и аз. Известно ми е, че през последните десет години сте се усъвършенствали, завършили сте колеж и сте защитили докторат в МТИ, като през цялото това време сте търсили начин да унищожите Тъкър и да отмъстите за баща си. Знам как сте успели да „освободите“ онзи строго секретен документ от дирекция „Информация“ и как сте го използвали, за да се доберете до Тъкър. Той беше влиятелен човек и можеше да се защитава. При провеждането на тази операция вие проявихте разнообразни изключителни способности, а след неговото убийство — и невероятно самообладание. Сега никой не се съмнява във вашата версия и в същото време вие отмъстихте за баща си.

На Гедеон му прималя. Значи цялата тази история беше обикновен шантаж.

— Не знам за какво говорите.

— Я стига. Няма да ви издам. Ние също търсехме начин да се справим с Тъкър. Естествено, по поръчка на един наш специален клиент. Вие ни спестихте труда. И така привлякохте вниманието ни.

Гедеон не знаеше какво да каже.

— Преди малко ме попитахте защо имаме нужда точно от вас. Всъщност ние знаем всичко за вас, доктор Крю. И не само за способностите ви на крадец и за сблъсъка ви с генерал Тъкър. Знаем за тежкото ви детство. За работата ви в Лос Аламос. Хобито ви да готвите деликатеси. Склонността ви към ризи хавайки и кашмирени пуловери. Любовта ви към джаза. Слабостта ви към алкохола. И към жените — когато сте пиян. Не успяхме да научим само как сте изгубили последната фаланга на безименния си пръст. — Глин въпросително повдигна веждата на здравото си око.

Гедеон се зачерви от гняв, но си пое дълбоко дъх и се овладя.

— Ако не искате да ми отговорите на този въпрос, навярно ще отговорите на друг: от самото начало ли възнамерявахте да привлечете Дайкович на своя страна?

Гедеон продължаваше да мълчи. Не му се вярваше, че всичко това се случва наистина.

— Имате думата ми, че каквото и да кажете, ще си остане между тези стени. Както може би се досещате, ние можем да пазим тайна.

Гедеон се колебаеше. Всъщност Глин го беше хванал натясно. Ала той усещаше, че зад суровата безизразна фасада този човек е откровен.

— Добре — въздъхна накрая той. — Цялата работа беше планирана отначало докрай. Подготвих засадата, като знаех, че няма да дойде самият Тъкър — генералът беше страхливец. Проучих фирмата му и хората, които работеха в нея. И стигнах до заключението, че ще прати Дайкович, който е свестен човек. Знаех, че мога да се справя с него, и се надявах да го привлека за своята кауза. Получи се. Накрая заедно довършихме… операцията.

Глин кимна.

— Както си и мислех. Шедьовър на социалното инженерство в много отношения. Обаче сте допуснали една грешка. Каква?

— Пропуснах онзи проклет нож в кубинката му.

Глин най-после се усмихна и лицето му за пръв път придоби почти човешко изражение.

— Отлично. Обаче операцията не е минала безпроблемно. Дайкович е бил ранен. Как се случи?

— Тъкър не беше глупак и усети, че Дайкович го лъже.

— Как?

— Сержантът отказа да пие с него. Според нас това го е издало.

— Значи грешката е на Дайкович, не е ваша. Което доказва моето твърдение. В цялата операция сте сбъркали само веднъж. Никога не съм виждал такова нещо. Вие определено сте най-подходящ за тази работа.

— Имах десет години да измисля как да унищожа Тъкър. А сега вие ми давате четири часа.

— Този проблем е много по-елементарен.

— А ако не успея?

— Ще успеете.

Мълчание.

— Още нещо: какво ще правите с това китайско оръжие? Не искам по никакъв начин да навредя на страната си.

— Всъщност Съединените американски щати са мой клиент.

— Я стига, те биха използвали ФБР за такава работа — няма да наемат компания като вашата, колкото и да е специализирана.

Глин бръкна в джоба си и извади визитна картичка. Сложи я на масата и я побутна с пръст към него.

Гедеон впери очи в картичката, на която беше отпечатан герб на държавна институция.

— Директорът на Националното разузнаване?!

— Щях да се изненадам, ако вярвахте на всичко, което ви казвам. Можете да проверите лично. Обадете се в министерството на вътрешната сигурност и поискайте да разговаряте с този господин. Той ще потвърди, че ние сме техен подизпълнител и вършим законна и патриотична работа за родината си.