Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Мъжът се изпъна.

— Да, сър. Разбирам. Мисля, че приключихме. Ще съобщя номера на колата по радиото, така че всички да знаят, че пътувате по работа. Можете да превишавате скоростта поне до границата на щата.

Фордайс стисна рамото му.

— Благодаря, полицай. Много ви благодаря.

Потеглиха и след малко Фордайс каза:

— Баща щатски полицай, застрелян при изпълнение на служебния си дълг? Адски тъпо. Добре, че бях аз, за да ти спася задника.

— Ти си куката със значката. — И добави с неохота: — Все пак добре се справи.

— Че как иначе. — Фордайс се намръщи. — А занапред трябва да се справяме още по-добре. На седем часа от Вашингтон сме, а още нямаме представа какво е намислил Блейн. Този лаптоп е чист като девственица.

— Трябва да има нещо в него. Не можеш да замислиш огромен заговор като този и да не се изпуснеш някъде.

— Ами ако грешим? Ако в крайна сметка Блейн се окаже невинен?

Гедеон поклати глава.

— Поради лични причини на самия мен адски ми се иска да е така. Но не е. Той стои зад тази история. Просто трябва да е той. Това е единственото обяснение.

Фордайс уморено се върна към „ОПЕРАЦИЯ ТРУП“. Имаше чувството, че си губи времето. Знаеше, че ще намери същото, което бе намерил в безброй други файлове — поредния целеустремен труд на плодовит автор.

„ОПЕРАЦИЯ ТРУП“ се оказа план за роман в десет страници. Явно Блейн още не го беше написал — или поне не под това заглавие. Фордайс разтърка очи, започна да преглежда резюмето — и спря. Впери поглед в екрана и усети как сърцето му трепна. Примигна веднъж, втори път. После се върна в началото и зачете отново, този път по-бавно.

— Боже мой — промълви тихо. — Направо да не повярваш!

Гедеон слушаше и се мъчеше да се съсредоточи върху пътя.

— Това е идея за книга, само десет страници. Озаглавена е „ОПЕРАЦИЯ ТРУП“ — почна Фордайс.

— Идея за книга?

— Да. План на трилър.

— За ядрени терористи ли?

— Не. За едра шарка.

— Едра шарка? Какво общо има пък това?

— Слушай само. — Фордайс се опита да е по-кратък. — Първо трябва да разбереш историята. В плана се обяснява, че като болест по човека едрата шарка е била заличена напълно още през седемдесет и седма. Всички останали вирусни култури в лабораториите били унищожени… с изключение на две . Едната в момента се намира в Държавния изследователски център по вирусология и биотехнология в Колцово, Русия. А другата е в ръцете на Американския военномедицински изследователски институт по инфекциозни болести във… — Фордайс замълча за по-драматичен ефект — Форт Детрик, Мериленд.

Гедеон изстина.

— А стига бе! Алида каза, че баща й отива точно там.

— В романа става дума за банда, която смята да открадне едрата шарка от Форт Детрик. Искат да се сдобият с вируса и да изнудват света, като заплашват, че ще го пуснат. Искат сто милиарда долара и собствена малка страна — остров в Тихия океан. Смятат да пазят едрата шарка на острова като средство за защита, нещо като гаранция, и да си живеят живота в лукс и удобства.

— Дотук не виждам никаква връзка.

— Номерът е как смятат да откраднат едрата шарка — като създадат фалшив ислямистки терористичен заговор за атомна атака срещу Вашингтон.

— Мътните да ме вземат!

— И тук е гвоздеят — фалшифицират заговора с помощта на облъчен труп, оставен в апартамент в Ню Йорк. Всичко изглежда така, сякаш човекът е убит при инцидент, свързан с подготовката на атомна бомба. Самият апартамент пък е пълен с подхвърлени улики, свързващи жертвата с радикални ислямисти и терористична клетка.

— Чокър — каза Гедеон.

— Именно. Без да споменавам календара с нарочената дата и изгорената карта на Вашингтон с потенциалните мишени.

Колелцата в главата на Гедеон започнаха да се въртят.

— Форт Детрик е само на шейсетина километра от Вашингтон.

— Точно така.

— Значи заплахата срещу столицата ще извади повечето войници от базата.

— Именно — каза Фордайс. — Ядрената заплаха не само че ще опразни Форт Детрик, но и ще съкрати значително охраната на АВМИИИБ и още остави едрата шарка уязвима.

— Адски хитро — промълви Гедеон.

— Заговорниците имат вътрешен човек, който им е дал кодовете за хранилището, в което се намира вирусът. Те влизат, вкарват кодовете, отварят биосейфа, вземат няколко замразени култури и си излизат. Културите се пазят в криогенно запечатани дискове, които са толкова малки, че можеш да ги скриеш в джоба си.