Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

— Нямам представа за какво говориш.

— Няма значение. Важното е, че може да се направи. Можеш да инсценираш инцидент с ядро, като оставиш следи от медицински изотопи в подходящото съотношение. И не само това. Тези медицински изотопи биха могли да се използват за облъчването на самия Чокър.

— Ами уранът по дланите на Чокър?

— Ако имаш свой човек в Лос Аламос — например Новак, — това не би било трудно. Достатъчни са ти само няколко нанограма. Човек може да се сдобие с такова количество като просто прокара пръст в ръкавица по парче уран. Ръкавицата ще събере достатъчно материал, който после може да се озове по дланите на Чокър с най-просто ръкостискане.

— Тогава защо никой не се е сетил, че може да става дума за фалшификат?

— Защото е много невероятно — отвърна Гедеон. — Много… фантастично. Ти би ли се сетил?

Фордайс се замисли за момент.

— Никога.

— Блейн най-вероятно е наел апартамента в Куинс уж за Чокър. Нищо чудно, че Чокър твърдеше, че жилището не е негово. Нищо чудно изобщо да не е стъпвал там преди. Сигурно са го държали в кучешката клетка в мазето, докато не е превъртял съвсем. После са го облъчили, пъхнали са пистолет в ръката му и са го изтресли в Сънисайд при онова невинно семейство. И всичко това за изнудване, за пари.

— Искаш да кажеш за адски много пари.

Минаха покрай знак, обявяващ, че влизат във Вирджиния. Гедеон намали скоростта.

— Днес е А-Денят — каза Фордайс и си погледна часовника. — Разполагаме с около шест часа да измислим как да спрем този ужас.

Караха мълчаливо през подножието на Апалачите в югозападната част на щата. Отсрещните платна още бяха задръстени от коли на бежанци, докато тяхната половина на магистралата бе на практика пуста. Гедеон гледаше право напред, стиснал здраво волана. Дали да се опита отново да се обади на Глин? Той със сигурност имаше нужните връзки. Бързо отхвърли тази идея — Гарса беше заявил недвусмислено, че трябва да се оправя сам.

— Вече знаем плана им — каза Фордайс. — Трябва само да се свържем с ПЕЯБ, да им кажем да се погрижат за охраната на Военномедицинския институт и всичко е свършено.

Гедеон мълчеше.

— Съвсем ясно е, че не можем да се справим сами — добави Фордайс.

Гедеон пак не отговори.

— Надявам се, че си съгласен. Звъня на Дарт. — Фордайс извади мобилния си телефон.

— Чакай малко — спря го Гедеон. — Защо мислиш, че Дарт ще ни повярва?

— Компютърът е у нас. Имаме файла. Ако това не е доказателство, не знам какво е. — Фордайс започна да набира номера.

— Не мисля — бавно рече Гедеон.

Фордайс престана да набира.

— Защо?

— Дарт няма да ни повярва. Той смята, че аз съм терорист, а ти си скапаняк, отстранен от длъжност, че на всичкото отгоре и в самоотлъчка.

— Доказателството е в компютъра.

— В текстов файл, който спокойно бихме могли да създадем или доредактираме.

— Но нали е криптиран!

— Голяма работа. Самият файл не е криптиран, а само компютърът. Стоун, помисли. Разследването е здравата затънало в теорията за джихадистки заговор. Просто се е набрала прекалено голяма инерция, за да могат да завият.

— Не е нужно да завиват. Достатъчно е само Дарт да прати войници да пазят хранилището с едрата шарка. Всеки съвестен следовател би го направил.

Гедеон поклати глава.

— Дарт не е глупак, но следва сляпо правилата. Не е от хората, които мислят извън установените рамки. Обадиш ли му се, ще ни арестуват веднага щом се появим с компютъра. Ще искат да го анализират, за да се уверят, че не сме изфабрикували нещо. Ще започнат разпити… а междувременно едрата шарка ще бъде открадната. И ще ни повярват едва когато е станало прекалено късно.

— Да, но аз познавам ФБР и ти гарантирам, че ще си вържат гащите и моментално ще пратят поне няколко души да пазят хранилището.

— Вече не става въпрос само за ФБР или ПЕЯБ. Разследването е излязло от контрол и вече не се подчинява на здравия разум. Всички са тръгнали по лъжливи следи, търсят конспиративни теории и така нататък. А ние цъфваме и започваме да дрънкаме някакви небивалици за едра шарка… Помисли си сериозно. Дарт няма да реагира навреме и онези ще се доберат до вируса. Обадиш ли се на Дарт, те ще спечелят. Край на играта.

— По дяволите! Тогава какво предлагаш?

— Много просто. Отиваме във Форт Детрик — сигурен съм, че ще успеем да влезем, особено с тази твоя значка — и устройваме засада на кучите синове, когато дойдат да вземат вируса. Хващаме ги в крачка. Взимаме им вируса, задържаме ги и викаме помощ.