Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Докато отваряше поредния файл — нещо на име „ОПЕРАЦИЯ ТРУП“, — го стресна внезапният вой на сирена и мигащи светлини в огледалото. Погледна километража. Продължаваха да се движат със 127 км/ч — в зона, където максималната разрешена скорост бе 95 км/ч.

— Ох, по дяволите!

— Нямам книжка — каза Гедеон. — Дотук бяхме.

Фордайс остави компютъра настрана. Ченгето зад тях отново наду сирената. Гедеон включи мигач, намали, отби в аварийното платно и спря.

— Импровизирай — каза Фордайс, мислеше трескаво. — Кажи му, че са ти откраднали портфейла и че се казваш Саймън Блейн.

Ченгето слезе от колата и подръпна панталоните си. Беше щатски полицай, едър, с бръсната глава, безформени уши, огледални слънчеви очила и намръщени дебели устни. Приближи и почука по прозореца. Гедеон свали стъклото.

Полицаят се наведе.

— Книжка и талон на колата?

— Здравейте, полицай — любезно рече Гедеон. Отвори жабката, извади талона и го подаде на ченгето.

— Откраднаха ми портфейла на едно спиране в Арканзас. Ще си извадя нова книжка веднага щом се върна в Ню Мексико.

Ченгето мълчаливо прегледа талона.

— Вие ли сте Саймън Блейн?

— Да.

Фордайс се молеше от все сърце ченгето да не се окаже запален любител на художествената литература.

— И нямате книжка?

— Имам книжка, полицай, но я откраднаха. — Трябваше да измисли историята бързо. Заговори с поверителен тон: — Татко беше щатски полицай като вас, застреляха го при изпълнение на…

— Моля, слезте от колата — безстрастно нареди ченгето.

Гедеон тръгна да се подчини и се замота с дръжката, без да спира да говори.

— Рутинна пътна проверка, двама мъже, оказало се, че току-що обрали банка… Проклетата врата…

— Навън. Веднага. — Ченгето сложи ръка върху дръжката на пистолета си.

Фордайс виждаше, че нещата тръгват не накъдето трябва. Извади значката си, наведе се през Гедеон и я показа.

— Полицай? Специален агент Фордайс, ФБР.

Ченгето се стресна, но само за миг. Взе значката и я огледа. Върна я на Фордайс, като се престори, че не е особено впечатлен. После отново се обърна към Гедеон.

— Помолих ви да слезете от колата.

Фордайс се ядоса, отвори вратата и слезе.

— Останете вътре, сър — нареди ченгето.

— Извинете — остро каза Фордайс. Заобиколи колата отпред и се приближи към ченгето, като гледаше значката му. — Полицай Маки, нали? Както казах, аз съм специален агент от полевия отдел във Вашингтон. Този човек е технически сътрудник на Бюрото. Пътуваме инкогнито. И двамата сме зачислени към ПЕЯБ и работим по терористичния случай. Казах ви името си и ви показах значката си, така че можете да проверите и името, и номера ми. Ще ви разочаровам, но няма да видите документите на този господин. Разбрахте ли ме?

Млъкна. Маки не каза нищо.

— Попитах, разбрахте ли ме , полицай Маки?

Полицаят изобщо не се трогна.

— Ще проверя назначението ви, благодаря. Може ли пак да видя документите ви?

Това щеше да е издънка — последното, което искаше Фордайс, бе Милард да научи, че е едва ли не на другия край на страната в джипа на Саймън Блейн. Но… Щом Маки искаше пак да види документите му, значи не беше запомнил името му. Фордайс направи още една крачка към него и понижи глас.

— Стига с тези глупости. Трябва да стигнем до Вашингтон и ужасно бързаме. Именно затова карахме с превишена скорост. Тъй като се движим инкогнито, не можем да сложим буркан. Няма проблем, проверете документите ми. Но ако случайно не сте слушали новините, положението е напечено и двамата с колегата ми определено не можем да ви чакаме да правите проверки. — Млъкна и се вгледа в лицето на мъжа, за да види дали е успял да пробие непроницаемата му обвивка.

Щатското ченге си оставаше повече или по-малко безразлично. Костелив орех. Е, ако ще е — да е. Фордайс повиши тон.

— И ще си позволя да добавя, полицай, че ако действията ви доведат до разкриването ни, ще съжалявате много, ама наистина много. Тръгнали сме на жизненоважна мисия и вие вече ни изгубихте много време!

— Аз просто си върша работата, сър. Не бива да ми говорите по такъв начин.

Фордайс моментално даде на заден, издиша и сложи ръка на рамото му.

— Зная. Извинете. Всички просто си вършим работата — в сложна ситуация. Съжалявам, че ви държах такъв остър тон, полицай. Намираме се под огромен стрес, можете да си представите. Но наистина трябва да продължим. Няма проблем, вземете името и номера на значката ми, проверете ги, само не ни задържайте.