Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Отново замълча.

— Онова, което не мога да разбера, е самият Блейн. За какво му е точно на него да взривява атомна бомба във Вашингтон? Просто не виждам никакви мотиви. Той е патриот, бивш шпионин.

— Ще се изненадаш до каква степен могат да се променят хората. И какви може да са мотивите им.

— Алида каза, че заради миналото му на Блейн му била отказана Нобелова награда. Може би това го е огорчило.

— Може би. Може пък отговорът да се крие в този лаптоп. — Фордайс включи захранването и натисна копчето за стартиране.

Стартовите съобщения затрепкаха, последва екранът за влизане в системата.

— Нали ти казах — промърмори Гедеон. — Защитен е с парола.

— О, маловерци — изрецитира в отговор Фордайс.

— Можеш ли да я разбиеш?

— След малко ще разберем. Виж екрана. Това е NewBSD, вариант на UNIX. Странен избор за писател.

— Не забравяй, че е бивш служител на британското разузнаване. Кой знае там какъв софтуер използват?

— Прав си. Но се съмнявам, че това е работният компютър на Блейн. — Фордайс посочи екрана. — Виж само версията — 2.1.1. Тази операционна система е най-малко на шест години.

— Това лошо ли е?

— Може и да е за добро — защитата може да не е чак толкова силна. Не видя ли някакви други компютри в ателието му?

— Не се задържах особено дълго там. Просто грабнах първия, който видях.

Фордайс кимна, извади блекберито си и започна да натиска копчетата.

— На кого звъниш? — попита Гедеон.

— Свързвам се с главния компютър на Отдела по криптология на ФБР. Ще ми трябват някои неща, ако искам да свърша добре работата.

Гедеон зачака, докато Фордайс пишеше сложни команди. Накрая агентът изсумтя доволно и пъхна флашка в USB порта на компютъра.

— С тази джаджа мога да стартирам половин дузина операционни системи — каза той и почука флашката. — Слава богу, че лаптопът има USB порт.

— И сега какво? — попита Гедеон.

— Сега ще пусна речникова атака, за да открия паролата на Блейн.

— Ясно.

— Ако паролата не е прекалено дълга или неразбираема и ако мониторът на пароли на операционната система позволява достатъчно опити, може да успеем.

Гедеон го погледна със съмнение.

— Блейн не е новак.

— Но това не означава, че е техничар. Това чудо може да проверява по двеста и петдесет хиляди пароли на секунда. Да видим колко параноичен е Саймън Блейн.

През следващите деветдесет минути Гедеон караше джипа точно със 127 км/ч. Минаха покрай Елк Сити, Клинтън и Уедърфорд. Слънцето залезе и нощният купол над прерията се изпълни със звезди. Наближаваха Оклахома Сити, а резултат нямаше. Гедеон се изнерви. Фордайс също започна да губи търпение — взираше се в монитора и мърмореше. Накрая изруга, издърпа флашката, изгаси компютъра и изръмжа:

— Добре. Едно на нула за Блейн.

— Значи сме прецакани? — попита Гедеон.

— Все още не сме.

Щом лаптопът се рестартира и отново се появи началният екран, Фордайс бързо затрака с клавиатурата:

LOGIN: root

PASSWORD:

По екрана бясно полетяха текстови съобщения.

— Бинго! — възкликна Фордайс.

Гедеон го погледна.

— В неговия акаунт ли влезе?

— Не.

— Тогава каква полза?

— Влязох в системния акаунт. Просто пишеш „root“ за име и парола — и готово, вече си супер потребител. Направо да не повярваш колко много хора не знаят достатъчно или просто ги мързи да сменят паролите по подразбиране на по-старите UNIX системи.

— И сега можеш ли да влезеш в неговия акаунт или да отвориш файловете му?

Фордайс поклати глава.

— Не, не мога. Но може и да няма нужда.

— Как така да няма нужда?

— Защото като супер потребител имам достъп до стандартния файл за пароли на системата.

Той включи отново флашката, написа дълга серия команди и се облегна назад с грейнала физиономия. Посочи екрана.

— Виж.

Гедеон погледна.

BlaineS:Heqw3EZU5k4Nd:413:adgfirkgm~:/

home/subdir/BlaineS:/bin/bash

— Това са името и паролата му, която е зашифрована по СКД.

— Стандартът за криптиране на данни? Мислех си, че е непробиваем.

Фордайс се усмихна.

Гедеон се намръщи.

— Аха. Нека позная. Правителството е оставило задна вратичка в стандарта.

— Не си го чул от мен.

През следващите десетина минути Гедеон продължи да кара, а Фордайс пишеше, като от време на време спираше и се взираше в екрана. Накрая изруга грозно.

— Не се получава, така ли? — попита Гедеон.

Фордайс поклати глава.

— Не мога да разбия криптиращия алгоритъм. Блейн се оказа много по-добър, отколкото си мислех. Той или някой друг е използвал подсилен вариант на СКД. Напълно блокирах. Не мога да измисля нищо друго.