Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

В джипа се възцари тишина.

— Не можем да се откажем просто така — каза Гедеон.

— Някакви идеи?

— Можем да се опитаме да познаем паролата.

— Да бе! Речниковата атака току-що опита над един милиард пароли на дванайсетте най-разпространени езици — думи, словосъчетания, лични имена, топоними, да не говорим за компилацията от повече от милион често употребявани пароли. Това е най-добрата програма за разбиване с груба сила на света. А ти си мислиш, че можеш да я биеш с налучкване ?

— Поне знаем какво да не пробваме. Твоята речникова атака е просто една тъпа програма. Ние знаем много повече за Саймън Блейн, отколкото тя. Виж, заслужава си да опитаме. Вече знаем името на акаунта му, нали? — Гедеон се замисли за момент. — Може да е използвал името на някой герой от книгите си. Извади си телефона, влез в личния му сайт и виж дали няма да ти попаднат имена на герои.

Фордайс изсумтя одобрително и се захвана за работа.

След няколко минути разполагаха с двайсетина имена.

— Дърксън Оджър — каза Фордайс, загледан в списъка. — На Блейн наистина ли му плащат да измисля такива тъпи имена?

— Опитай го.

Фордайс вдигна капака на лаптопа.

— Първо ще опитам с „Дърксън“.

Грешка.

— Оджър.

Грешка.

— Опитай двете заедно — предложи Гедеон.

Грешка.

— Опитай ги отново едно по едно, но отзад напред.

Грешка.

— Гадняр — промърмори Фордайс.

— Направи същото и с останалите.

Преди да изминат и двайсет и пет километра, Фордайс се отказа.

— Безнадеждно е. Опитах всички. Дори наистина да е някое от имената, ако има и капка здрав разум, Блейн ще вкара допълнителни символи за малко шум, ще смени буквите с цифри или нещо подобно. Просто вариантите са прекалено много.

— Основното при паролите е, че ако не използваш специална програма, трябва да ги запомняш — каза Гедеон след минута-две мълчание.

— И какво?

— И такова, че може би не е герой от книга. Може да е името на реален човек. Което няма как да забравиш. И най-очевидното име е Алида.

— Очевидно и още как. Прекалено очевидно. — Все пак Фордайс опита. — Не.

— Чакай малко… сетих се нещо. Блейн й казва „малка магьоснице“. Я пробвай с ММ след името.

След секунда агентът нададе тържествуващ вик. Гедеон погледна, видя по екрана да летят текстови съобщения и невярващо попита:

— Влезе ли?

— Да!

Наближаваха Оклахома Сити.

Дванадесет часа по-късно прекосяваха Тенеси. Фордайс се беше разположил на предната седалка, заровил нос в лаптопа. Беше прехвърлил хиляди файлове, но без да попадне на нищо съществено — само ръкописи, безброй редакции, кореспонденция, планове, филмови адаптации, бележки и т.н. Компютърът като че ли бе посветен изцяло на писането — и на нищо друго.

— Намери ли нещо? — може би за стотен път попита Гедеон.

Фордайс поклати глава.

— А имейлите?

— Нищо интересно. Няма кореспонденция с Чокър, Новак или някой друг от Лос Аламос. — Фордайс си помисли, че най-вероятно в ателието на Блейн е имало друг компютър, който Гедеон не е забелязал. Не каза нищо.

Гедеон беше пуснал Националното радио, което — както обикновено тези дни — бълваше смес от новини и спекулации за предстоящата ядрена атака срещу Вашингтон. Разследването бе успяло да запази вероятната дата — днес — в тайна, но мащабното придвижване на военни, евакуирането на Вашингтон и всички останали приготовления в по-големите градове будеха трескавия интерес на медиите. Страната се намираше в състояние на напрегнато и засилващо се безпокойство. Хората знаеха, че развръзката наближава.

Безпокойството и възмущението властваха в ефира. Куп самозвани експерти, учени глави, говорители и политици излагаха всевъзможни гледни точки, правеха на пух и прах буксуващото разследване и предлагаха безценните си съвети. Всеки имаше теория. Терористите били зарязали плана си. Били насочили атаката си към друг голям град. Спотайвали се и изчаквали. Били измрели от радиационно отравяне. За всичко били виновни либералите. Не либералите, а консерваторите. Терористите били комунисти, крайнодесни, крайно леви, фундаменталисти, анархисти, банкери — каквото се сетите.

Сякаш нямаше край. Фордайс неволно се заслуша със смес от отвращение и интерес. Искаше му се да помоли Гедеон да изключи радиото, но не можеше да го направи.

Погледна напред. Приближаваха покрайнините на Ноксвил. Отново погледна лаптопа. Направо да не повярва човек колко много файлове може да създаде един писател. Беше прехвърлил около три четвърти, без да попадне на нищо, но продължаваше.