Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

— Защо да не ги спрем преди да са взели вируса?

— Защото трябва да ги пипнем с него . Ако просто ги спрем на вратата, може да стане сбиване, нас ще ни арестуват, а тях ще ги пуснат — и те ще изпълнят плана си. Трябва ни доказателство за извършено престъпление.

— Ти за какъв се мислиш? За героя, който спасява света? Ами ако цъфнат с десетина въоръжени до зъби момчета?

— Няма. Помисли. Идеята е всичко да стане тихомълком. Да отвлекат вниманието на охраната, да се вмъкнат и да се ометат, без никой да ги забележи.

— Все пак казвам да се обадим на Дарт.

Гедеон се ядоса.

— Познавам Дарт. Беше директор на лабораторията през първата ми година в Лос Аламос. Вярно, умен е, но е също така и инат, предпазлив и праволинеен. Той няма да ти повярва, няма да постави охрана на хранилището, а ще арестува и двама ни и ще се мотае, докато не стане прекалено късно. Понеже щом онези вземат едрата шарка, всичко приключва. Достатъчно им е само да изхвърлят една епруветка през прозореца и Щатите са преебани. Всички си изкараха акъла заради една атомна бомба. Е, чуй ме хубаво — едрата шарка е по-лоша от атомна бомба. Много по-лоша.

Последва дълго мълчание. Лицето на Фордайс бе зачервено от гняв, но той не казваше нищо. Явно беше разбрал, че Гедеон е прав.

— Затова няма да казваме на Дарт. Ще го направим сами. В противен случай губим.

— Добре — процеди Фордайс.

Отново замълчаха.

— Искаш ли да чуеш плана ми? — попита Гедеон.

След кратко колебание Фордайс кимна.

— Вмъкваме се вътре. Ти поемаш лобито. Аз слизам до лабораторията на четвърто ниво, където се пази едрата шарка. Ще си сложа защитен костюм, за да не ме познаят. Когато Блейн пристигне, ти ми се обаждаш, аз му устройвам засада в лабораторията, след като е отворил сейфа, и го държа на прицел, докато ти викаш помощ. Всичко трябва да стане на четвърто ниво, така че вирусът да не излезе оттам.

— Ами ако са въоръжени?

— Не ми се вярва. Рисковано е. Нали ти казах — целият план разчита на подвеждане и измама, не на сила. Но дори да са въоръжени, ще имам предимство. И бъди сигурен, че ако се наложи, ще стрелям на месо.

Още докато го казваше се запита какво ли ще е, ако убие бащата на Алида. Не, нямаше да мисли за това.

— Май ще стане — бавно каза Фордайс. — Да. Мисля, че може да се получи.

Влизането във Форт Детрик се оказа фасулска работа — Гедеон се представи като шофьор на Фордайс, а Фордайс изигра ролята си, като размаха значката и обясни, че изпълняват рутинна задача — просто да проверят една от многобройните фалшиви следи във връзка с ядрената тревога. Внимаваше да не споменава нито дума за едрата шарка. Човекът в пункта на охраната ги упъти и дори им начерта пътя на фотокопие на карта на комплекса — Гедеон го проучи и го прибра в джоба си.

Единственият главен път в базата обикаляше около игрище за голф и продължаваше към основната част на комплекса.

В три и половина следобед, при това в почивен ден, Форт Детрик беше зловещо пуст. Просторната зелена територия, покриваща над четиристотин хектара, създаваше едва ли не постапокалиптично усещане — празни паркинги, сгради без жива душа. Единственият звук бе чуруликането на птиците в клоните на могъщите дъбове.

Но пък беше изненадващо красиво. Имаше игрища за бейзбол, няколко квартала с грижливо подредени бунгала и каравани, малко летище с хангари за самолетите, пожарна станция и център за развлечения. Самият институт се намираше в отсрещния край на базата, до голям автопарк, пълен с военна техника, но без никакви хора, ако не се брои някакъв механик.

Институтът беше огромен, съставен от сгради в стил седемдесетте години на двайсети век и с табела над пътя: АМЕРИКАНСКИ ВОЕННОМЕДИЦИНСКИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ИНСТИТУТ ПО ИНФЕКЦИОЗНИ БОЛЕСТИ. Паркингът пред сградите беше почти пуст. Витаеше атмосфера на празнота, сякаш центърът бе изоставен.

— Блейн се е ориентирал добре — отбеляза Фордайс. — Да се надяваме, че сме го изпреварили.

— Ще стане интересно, ако види на паркинга собствения си джип — каза Гедеон, подмина института и паркира джипа зад един микробус в следващия комплекс. Слязоха и тръгнаха към входа на института.

Докато идваха, Фордайс беше използвал безжичната връзка на лаптопа, за да отвори уебсайта на института. Бяха научили доста неща за него — например че навремето играл основна роля в програмата за разработка на биологични оръжия, а сега е център на програмата за биозащита с основна мисия да защити Съединените щати от потенциална атака със същите тези биологични оръжия.