Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Алида застана до него.

— На три.

Блъснаха едновременно и вратата се отвори с шумно скърцане точно когато проехтяха още изстрели. Гедеон и Алида се втурнаха вътре, затръшнаха вратата — и изведнъж се озоваха в непрогледен мрак.

Алида извади запалката и пламъчето й смътно освети разклоняващ се лабиринт. Гедеон хвана ръката й и я помъкна напосоки в първия попаднал му тунел. От движението пламъчето угасна.

Чуха се гласове, последвани от стон на ръждива стомана. Отваряха вратата.

Без да пуска Алида, Гедеон се затича слепешком в мрака. Сигурно бяха изминали няколкостотин метра, когато краката му се оплетоха в нещо и двамата паднаха. Задъхан, той затърси пипнешком и намери ръката й. Чуваше гласове зад тях, изкривени от ехото в тунелите. Преследвачите им не бяха далеч. Дали имаха фенери?

Лъч жълта светлина отговори на въпроса му — но лъчът мина над тях и за миг освети друго разклонение в стената наблизо. Веднага щом светлината отмина, Гедеон дръпна Алида да стане и двамата се мушнаха в нишата.

Алида щракна за момент запалката. Нишата беше дълбока само пет-шест метра, но в края й имаше стара ръждива стълба. Гедеон тръгна пипнешком напред, намери стълбата и започна да се изкачва. Гласовете зад тях бяха възбудени и агресивни, чуваха се все по-силно.

Изкачваха се в мрака. Гедеон видя лъч да осветява нишата, но вече се намираха достатъчно високо, така че отдолу не можеха да ги забележат. Продължиха нагоре колкото се може по-тихо, докато не стигнаха края на стълбата. Ново щракване със запалката показа, че се намират в хоризонтален тунел, пълен със старо ръждясващо оборудване, вероятно останало от Проекта Манхатън.

Гедеон се качи пръв и помогна на Алида, като се питаше колко ли още са радиоактивни предметите около тях.

— Накъде? — прошепна Алида.

— Нямам представа. — Гедеон тръгна по тъмния тунел; надяваше се, че вървят на изток, към каньона Уайт Рок. От шахтата зад тях се чу стържене, последвано от гласове — някой се катереше по стълбата.

Гедеон се препъна в нещо.

— Дай ми запалката.

Тя му я пъхна в ръката. Гедеон щракна и видя по пода на тунела релси. И някаква стара дрезина малко по-нататък.

Оглушителен залп ги накара да се проснат на земята. Ярки лъчи затърсиха в мрака.

— Качвай се на дрезината — викна Гедеон. — Бързо.

Алида се подчини мигновено. Гедеон бутна вагонетката и се затича, за да набере скорост, след което също скочи в нея. Дръжката на дрезината мърдаше със скърцане нагоре-надолу, ръждива и покрита с прах, но все още работеща. Гедеон я хвана и занатиска, за да наберат още скорост. От стените рикошираха куршуми. Вагонетката се носеше със скърцане по релсите… и започна рязко да набира скорост, когато стигнаха наклон.

— Ох, по дяволите — промълви Алида.

Гедеон спря да помпа, но без резултат. Ръчката продължаваше да се движи сама, все по-бързо и по-бързо. Изстрелите и виковете започнаха да заглъхват.

— Това беше наистина лоша идея — каза Алида. Летяха стремглаво в пълен мрак, неизвестно накъде.

Носеха се по релсите, без да виждат нищо. Застоялият въздух фучеше в ушите на ужасения Гедеон, който беше приклекнал и отчаяно търсеше да се хване здраво за нещо; очакваше всеки момент да се разбият.

— Спирачка! — извика Алида. — Това нещо трябва да има спирачка!

— Как не се сетих, мътните да ме вземат?

Щракна запалката и за краткия миг преди тя да угасне забеляза стар железен педал отстрани на вагонетката, между колелата. Отчаяно го натисна с крак. Последва пронизителен писък на метал, зад тях изригна фонтан от искри и двамата политнаха напред, когато вагонетката започна да забавя скорост, като се тресеше неудържимо и сякаш всеки момент щеше да излети от релсите. Гедеон бързо освободи спирачката и я натисна по-внимателно, като усилваше натиска постепенно. Вагонетката с писък и стонове най-сетне спря.

— Браво, Кейси Джоунс 8 8 Фолклорен машинист от Дивия запад (и герой от анимационния сериал „Костенурките нинджа“). — Б.пр. .

Гедеон предпазливо слезе и щракна запалката. Тунелът продължаваше напред и като че ли започваше да завива. Малко пред тях обаче върху релсите имаше купчина камъни, най-вероятно нападали от тавана. Тунелът беше блокиран.

— Господи — промълви Алида. — Успял си да спреш тъкмо навреме.

Макар и далечни, неясните отекващи гласове на преследвачите им все още се чуваха. Бяха спечелили само няколко минути преднина.