Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

— Аз съм отчаян човек — тихо каза Гедеон. — И нямам какво да губя. Ще броя до три. Едно…

Командирът се огледа. Потеше се като прасе. Явно беше уверен, че Гедеон ще го направи.

— Две… Абсолютно сериозен съм.

Командирът постави пистолета си на пода и другите бързо последваха примера му.

— Добро решение. А сега я пуснете.

Пуснаха Алида. Тя рухна на колене, после се изправи. Дишаше тежко. Избърса кръвта от носа си.

— За протокола — каза Гедеон. — И двамата сме невинни. Скроили са ми номер. И смятам да открия кой го е направил. Така че съжалявам, господа, но смятам да ви напусна. Алида? Независимо дали ти харесва, или не, по-добре стой с мен. Ако обичаш, събери оръжията и ми ги донеси.

Последва дълго колебание. Погледите им се срещнаха. Гедеон видя в очите й съмнение, несигурност и гняв.

— Алида — каза той, — не зная по какъв друг начин да те убедя, освен да те призова да се довериш на интуицията си. Моля те, моля те , повярвай ми.

След още малко колебание Алида събра пистолетите от пода и ги отнесе на Гедеон. Той махна пълнителите от всички с изключение на един и ги прибра в джоба си. После изкара патроните от цевите, прибра и тях и хвърли празните оръжия на пода. Пъхна револвера с халосните патрони в колана си. През цялото време ръката му не пускаше лоста. Накрая, насочил заредения пистолет напред, махна ръката си от лоста, отиде до вратата към коридора, затвори я и дръпна резето.

Точно навреме — от другата страна се чу тропот на още крака.

Миг по-късно бяха стигнали вратата и се опитваха да влязат. Последваха викове и блъскане. Зазвуча друга сирена.

— Всички на пода, с изключение на теб. — Гедеон насочи пистолета към единия оператор, който бе на ръба на истерията.

Мъжът вдигна ръце.

— Моля ви. Ще направя всичко, което искате.

— Знам. Отключи вратата към тунела на ускорителя.

Операторът послушно забърза към дъното на помещението, отключи с магнитен ключ една малка врата и я отвори. Засия слаба зелена светлина. Заобленият, подобен на тръба тунел се простираше напред и почти изчезваше в далечината. Отдясно минаваше тесен мост. Отляво имаше някакво сложно цилиндрично устройство, което продължаваше към безкрайността, покрито с кабели и тръби като степен на някаква чудовищна ракета. От него се разнасяше дълбоко бръмчене. Реакторът беше линеен и малък, с дължина около шестстотин метра, но Гедеон знаеше, че тунелът му се свързва с много по-стари тунели от времето на Проекта Манхатън. Нямаше представа накъде водят — тунелите се намираха зад заключени врати.

Но въпреки това те бяха единственият му шанс.

Гедеон направи знак на Алида да мине през вратата. После взе магнитния ключ от оператора, взе ключа и на колегата му и последва Алида в тунела.

Вратата зад тях се затвори и се заключи.

Гедеон се обърна към Алида.

— Трябва да знам — с мен ли си, или не? Защото ако не си на сто процента сигурна в невинността ми, спираш тук. Не мога да рискувам друго предателство.

Мълчанието й бе прекъснато от яростно блъскане по вратата, викове и рева на трета сирена.

Тя впери поглед в него, после каза:

— Отговорът ми е, че е по-добре да си плюем на петите.

Тичаха по металното мостче, което минаваше успоредно на лъча частици.

— Знаеш ли къде отиваме? — извика Алида, като се мъчеше да не изостава.

— Просто тичай.

Изведнъж зад тях отекнаха силни викове. „По дяволите“ — помисли си Гедеон. Беше се надявал да им отнеме повече време да се справят с вратата.

— Спрете или ще стреляме! — викна някой.

Те продължиха напред. Ускорителят бръмчеше от високата енергия. Ако някой куршум пробиеше тръбата…

— Блъфират — каза Гедеон. — Няма да стрелят.

Бум! Куршумът рикошира от тавана над тях. Последваха още два изстрела: Бум! Бум!

— Да бе, няма да стрелят — промърмори Алида и продължи да тича приведена.

Гедеон чуваше тропота на крака зад тях.

Бум! Друг куршум одраска стената и върху тях се посипаха парченца цимент.

Гедеон спря, завъртя се и стреля с бутафорния револвер. Преследвачите им се проснаха по корем.

Двамата пробягаха още двайсетина метра и Гедеон откри онова, което търсеше — стара метална врата в циментовата стена. Беше заключена с месингов катинар.

— Мамка му! — промърмори Алида.

Гедеон се обърна, отново стреля с револвера и преследвачите им отново залегнаха. След това извади истинския колт 45-и калибър, опря дулото в катинара и дръпна спусъка. Катинарът се пръсна. Гедеон блъсна металната врата. Тя изстена, но не се отвори.