Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

— Добре дошла на Марс, земна жителко.

— Може ли да влезем? — попита Гедеон и изгледа Чу многозначително.

— Разбира се. Защо, проблем ли има?

— Да. При това голям.

Лицето на Чу посърна.

Влязоха в малък кабинет без прозорци. Чу погледна калните панталони на Гедеон, но не каза нищо. Алида седна, Гедеон остана прав. Надуши миризмата на кафе и забеляза кутия понички. Изведнъж се почувства зверски гладен.

— Може ли? — Взе кутията и я отвори.

— Разбира се.

Гедеон си взе две. Улови погледа на Алида и извади две и за нея.

— Е, какво има? — Чу изглеждаше раздразнен, че лакомствата му изчезват с такава скорост.

Гедеон преглътна, махна трохите от устата си и каза:

— Изглежда, някой е бърникал в компютъра ми, докато ме е нямало. Хакнал го е. Не зная как са заобиколили паролата, но са го направили. Искам да знам кой е.

Чу пребледня.

— Господи, Гедеон, знаеш, че трябва да докладваш по установения ред. Не можеш да идваш тук. Аз съм просто техническо лице.

Гедеон го изгледа твърдо.

— Идвам при теб, защото онзи, който го е направил, е натопил теб.

— Мен ли? — Чу вдигна изумено вежди.

— Да, теб. Виж, знам, че не си ти. Но онзи е лепнал твоя снимка на екрана ми — показваш ми среден пръст. И е добавил отдолу: „Да ти го начукам и на теб“.

— Сериозно? Но защо? Ще го убия тоя идиот, кълна се. — Обърна се към монитора. — Кога е станало?

Гедеон се замисли. Бяха го натопили някъде между самолетната катастрофа и опита да го арестуват.

— Ами… в периода от вчера сутринта до преди четири дни.

— А стига бе! — възкликна Чу, вперил поглед в екрана. — Акаунтът ти е замразен. Без изобщо да ми кажат!

— Защото те подозират .

Чу заскуба дългата си коса.

— Не мога да повярвам! Кой го е направил?

— Има ли начин да влезеш в акаунта ми и да огледаш? Нали се сещаш, може би ще успеем да открием кой го е направил, преди да се разчуе и охраната да дотърчи да те разпитва.

— По дяволите, да. Мога да вляза. Ако не са ми отнели и това .

Сърцето на Гедеон се разтуптя по-бързо.

— Наистина ли?

— Разбира се. — Пръстите на Чу затанцуваха яростно по клавиатурата. — Но откъде хакерът е научил паролата ти?

— Надявах се ти да ми кажеш.

— Записвал ли си я някъде?

— Ти пък.

— Да си се логвал пред някого?

— Не.

— Значи трябва да е някой с високо ниво на достъп.

Гедеон гледаше напрегнато числата, които пълзяха по екрана все по-бързо и по-бързо. Чу беше като олицетворение на вбесения компютърджия.

— Ще го пипна, мамка му — ръмжеше, докато тракаше на клавиатурата. — Ще го пипна… Готово, влязох в акаунта ти!

Последно тържествено чукване на клавиш и Гедеон зяпна екрана. На него се виждаше началната му страница след влизането в системата. Къде можеше да са инкриминиращите „джихадистки любовни писма“?

Докато гледаше купищата имейли, му хрумна идея.

— Има ли някакви съобщения до или от Чокър?

— Рийд Чокър ли?

Чу го изгледа неспокойно, но пусна търсенето. Появи се списък, горе-долу от времето, когато Чокър беше изчезнал. Гедеон остана зашеметен от броя на съобщенията; изобщо не можеше да си спомни да си е кореспондирал с Чокър.

— Май вие двамата доста сте си приказвали — обади се Чу. — И как това ще ни помогне да открием хакера?

— Тези имейли са вмъкнати допълнително — каза Гедеон. — От хакера.

— Нима? — отвърна Чу скептично. — Подобно нещо изисква доста сериозна работа.

— Никога не съм разменял имейли с Чокър. Добре де, почти никога.

Гедеон се пресегна през Чу, избра имейл отпреди година с невинното заглавие „ваканция“ и го отвори.

Салаам, Рийд,

В отговор на въпроса ти — помниш как ти разказах, че светът е разделен на дар ад ислам и дар ал харб, „дом на исляма“ и „дом на войната“. Между тях няма средна земя, няма междинно положение. Ти, Рийд, лично влезе в Дома на исляма. Сега започва истинската борба — с Дома на войната, на който обърна гръб.

Гедеон впери невярващ поглед в екрана. Никога не беше писал подобно нещо. Съобщението не само го изкарваше съзаклятник на Чокър — излизаше, че го е вербувал. Бързо отвори следващия имейл.

Приятелю Рийд, салаам,

Джихад не е само вътрешна борба, но и външна. Не може да има мир за теб като добър мюсюлманин, не може да има край на борбата, докато целият свят не стане дар ал ислам.

Започна да прелиства имейлите. Ясно беше, че става дума за изключително сложна и мащабна измама. Нищо чудно, че Фордайс се беше вързал. Забеляза един особено голям имейл и го отвори.