Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

После се качи в колата. Ключовете не бяха нито на запалването, нито на таблото. Той слезе и отвори капака.

— Какво правиш? — попита Алида с пълна уста.

— Давам на късо, за да я запаля.

— Господи. И това ли е от малките ти „умения“?

Гедеон затвори капака, качи се пак в колата и започна да сваля капака на кормилния лост с отвертката, която бе намерил в жабката. След няколко минути двигателят се закашля и оживя.

— Това е лудост. Ще ни застрелят на място!

— Легни на пода и се завий с онова одеяло.

Алида се качи отзад и се сниши. Без да каже нито дума повече, Гедеон превключи на задна, излезе на улицата и подкара към главния портал на Техническата зона. Градът беше пуст, но дори в този късен час и надвисналата над страната ядрена заплаха работата в Лос Аламос продължаваше — ослепителните прожектори над портала светеха, двамата въоръжени стражи бяха в кабинките си.

Отпред проверяваха друга кола. Гедеон намали, спря и зачака. Надяваше се охраната да не го разглежда прекалено подробно — ризата му беше чиста, разбира се, но панталоните бяха целите в кал. Сърцето му биеше бясно. Каза си, че няма причина от ФБР да обявяват името му — нямаше защо да уведомяват охраната на Лос Аламос, тъй като това щеше да е последното място, където да отиде; а и имаше куп причини да пазят самоличността му в тайна, докато не се доберат до него.

Но от друга страна, ако Алида беше права? Ако го бяха обявили за всеобщо издирване? Тогава щяха да го спипат още на портала. Това беше лудост. Имаше кола — можеше просто да обърне и да се разкара. Започна да изпада в паника и превключи на задна, готов да натисне газта до дупка.

Колата пред него мина през портала.

Вече бе твърде късно. Превключи отново на първа и запъпли напред, спря, отвори прозореца и подаде на охраната служебната си карта от Лабораторията…

Охранителят явно го позна, кимна равнодушно, взе картата и влезе в кабинката си. Обикновено не ставаше така. Може би се беше сетил, че колата не е неговата?

Гедеон отново превключи на задна и кракът му замря над педала на газта. Зад него нямаше други коли. Ако потеглеше рязко назад, можеше да стигне завоя на пътя за Банделиер, преди да се сетят да го подгонят. Там щеше да се отърве от колата при индианските руини Цанкави и да продължи пеша към резервата Сан Илдефонсо.

Трябваше да действа сега, преди да се е задействала алармата!

Охранителят излезе с усмивка и с картата в ръка.

— Благодаря, доктор Крю. Работите до късно, както виждам.

Гедеон успя да се усмихне.

— Работата няма край.

— Самата истина. — И мъжът му махна да продължи.

Гедеон спря в дъното на паркинга на Техническа зона 33, където работеше. Това беше огромна, подобна на склад сграда от бяла мазилка и пропанел. Вътре се намираха офисите и лабораториите на част от Екипа по управление на запасите, от които имаше достъп до подземните опитни помещения и малкия линеен ускорител за изследване на ядрата на старите бомби и други радиоактивни материали.

В тъмното купе Гедеон провери бутафорния револвер. Беше копие на стар колт модел 1877, никелиран и зареден с халосни. Надяваше се, че няма да му се наложи да го използва.

Затъкна го в колана си и го скри с ризата.

— Пристигнахме.

Алида отметна одеялото и се надигна.

— Това ли беше? Няма ли още охрана?

— Има, но не и за офисите.

Погледна се в огледалото — не беше особено чист, нито особено бръснат. В работата беше известен с небрежното си облекло, така че се надяваше никой да не обърне внимание на външния му вид. Пък и повечето физици бяха пословично немарливи.

Слязоха от колата, пресякоха паркинга и заобиколиха, за да излязат отпред.

— Онзи Бил Новак, за когото спомена, човекът от мрежовата сигурност, тук ли е? — попита Алида. — Минава единайсет.

— Сигурно го няма. Но в офиса винаги има някой. Тази нощ най-вероятно е Уорън Чу. Поне се надявам да е така. Малко е вероятно да създаде неприятности.

Влязоха в сградата. В предната част минаваше Г-образен коридор; самите лаборатории бяха отзад и под земята. Гедеон вървеше бавно, като контролираше дишането си и се опитваше да остане спокоен. Зави на ъгъла, спря до една врата и почука.

— Да? — разнесе се приглушен глас отвътре. Вратата се отвори. На прага се появи Чу — загладен тип с очила и дружелюбна физиономия. — О, Гедеон! Къде се губиш?

— Ваканция. — Посочи спътничката си. — Това е Алида. Нова е, развеждам я.

Кръглото лице се обърна към Алида и усмивката стана още по-широка.