Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Въпреки забележителното си минало — навремето самото му съществуване било тайна — Лос Аламос изглеждаше като всяко друго държавно градче — грозно и сиво, със заведения за бързо хранене, сглобяеми жилищни комплекси и безлични офис сгради. Онова, което го правеше различно, бяха живописните околности — градчето и лабораториите се простираха върху изолирани плата, започващи от склоновете на планината Хемес. На 2100 метра надморска височина Лос Аламос бе едно от най-високо разположените селища в Съединените щати. Избрано поради недостъпността и изолацията си, мястото бе заобиколено от отвесни тристаметрови скали от едната страна и от високи планини от другата. Гедеон виждаше оттатък града огромната цепнатина в земята, известна като каньона Уайт Рок — по дъното й ревяха невидимите оттук води на Рио Гранде.

На юг се виждаха основните сгради на Националната лаборатория — оградени площи с огромни подобни на складове постройки. Гледката го накара да потръпне. Наистина ли идеята да проникне там беше плод на здрав разум? Не виждаше друга възможност. Някой го беше натопил. Трябваше да открие кой.

Претърколи се на една страна, отпи глътка от мръсната кутия и каза:

— Както се надявах, въздушното претърсване като че ли се съсредоточава главно на север.

— И сега какво? Ще прегризваме оградата ли?

Гедеон поклати глава.

— Това не е обикновена ограда. Навсякъде има инфрачервени сензори, детектори на движение и натиск, алармени инсталации и видеокамери. Дори да успеем да я преодолеем, вътре има и други, невидими пръстени на охрана. Нямам представа какво представляват.

— Страхотно. Значи ще търсим пролука и ще ги заобиколим?

— Няма пролуки. Охраната е непробиваема.

— Май късметът ти свърши, Осама.

— Не е нужно да избягваме охраната. Ще влезем през главния вход.

— Да бе. Особено като водиш списъка на издирваните от ФБР.

Гедеон се усмихна.

— Не ми се вярва да съм в списъка. Поне засега. Те имат основателни причини да държат издирването ми в тайна. Мислят, че съм член на терористична клетка. Защо да съобщават на останалите, че съм разкрит и ме преследват?

Алида се намръщи.

— Все пак си мисля, че е безумно рисковано.

— Има само един начин да разберем.

И Гедеон се изправи.

Асансьорът нямаше бутони за етажите, а само ключ и въоръжен морски пехотинец, който отговаряше за него. Дарт влезе в кабината; морският пехотинец, който го познаваше много добре, все пак внимателно провери служебната му карта (иначе Дарт щеше да го смъмри свирепо), след което хвана ключа и го завъртя веднъж.

Асансьорът се спускаше сякаш цяла вечност. Д-р Майрън Дарт използва времето, за да обмисли положението.

С приближаването на А-Деня цели райони на Вашингтон бяха евакуирани и отцепени от многобройни военни части. Всеки квадратен сантиметър беше претърсен многократно с кучета, детектори на радиация и ръчно. Междувременно цялата страна бе затаила дъх и гадаеше къде ли ще е Кота нула.

Мнозина се страхуваха, че мащабните мерки в столицата ще принудят терористите да изберат друга мишена. В резултат на това други големи градове, от Ел Ей до Чикаго и Атланта, бяха обхванати от паника, жителите им бягаха, небостъргачите се опразваха. В Чикаго имаше безредици и гражданите се бяха евакуирали почти напълно от районите около Милениум Парк и Сиърс Тауър. Ню Йорк представляваше същинска каша, цели райони бяха напълно изоставени. Индексът на борсите се бе сринал наполовина и Уолстрийт бе прехвърлил по-голямата част от търговската си дейност в Ню Джърси. Масово се отбягваха забележителности и живеещите около тях хора бягаха — от моста Голдън Гейт до Либърти Бел. Дори Гейтуей Арч в Сейнт Луис пораждаше паника. Всичко се беше превърнало в театър на абсурда.

С предположенията и паниката започнаха и неизбежните обвинения за проточилото се разследване. Всички се питаха защо след толкова ранно разкриване на заговора работата внезапно е стигнала до задънена улица. Върху ПЕЯБ се стовари унищожителна вълна от критики, съмнения и медиен шум. Твърдеше се, че организацията е некомпетентна, хаотична, неорганизирана, затънала в бюрокрация.

Дарт трябваше да признае, че критиките са до голяма степен верни. Разследването бе започнало свой живот като някакъв Франкенщайн, lusus naturae 7 7 Шега на природата; изрод (лат.). — Б.пр. , неподвластен на централен контрол. Дарт не беше изненадан. „Всъщност това бе неизбежно“.