Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Морският пехотинец го изгледа.

— Извинете, сър?

Дарт изведнъж осъзна, че е измърморил думите на глас. Господи, колко уморен беше. Поклати глава.

— Нищо.

Вратата на асансьора се плъзна настрани, разкривайки коридор в синьо и златно. Часовникът на стената показваше единадесет вечерта, но толкова дълбоко под земята и при тези обстоятелства времето от денонощието губеше смисъла си. Щом Дарт излезе, други двама морски пехотинци изникнаха от двете му страни и го поведоха по коридора. Минаха покрай стая, в която хора бяха насядали пред чудовищни компютърни екрани и говореха в микрофоните си; покрай друго помещение с подиум с президентския печат, телевизионни камери и син фон. Последваха заседателни зали, малко кафене, временна казарма. Накрая стигнаха затворена врата с бюро пред нея. Мъжът зад бюрото се усмихна и попита:

— Доктор Дарт?

Дарт кимна.

— Влизайте. Той ви очаква. — Мъжът се пресегна към едно чекмедже и натисна нещо; чу се бръмчене и вратата зад него се отвори.

Дарт прекрачи прага. Президентът на Съединените щати седеше зад огромно бюро без никакви украшения. В двата му края имаше миниатюрни американски флагчета, а между тях редица телефони с ярки цветове, все едно в детска стая. На едната стена имаше няколко монитора, включени на различни канали, но без звук. Началникът на президентския кабинет — прочут с необщителността си — стоеше мълчаливо отстрани. Дарт му кимна и се обърна към мъжа зад бюрото.

— Доктор Дарт — каза президентът.

— Добър вечер, господин президент — отвърна Дарт.

Президентът махна с ръка към двете канапета пред бюрото.

— Моля, седнете. И докладвайте.

Някой тихо затвори вратата отвън. Дарт се настани и прочисти гърлото си. Не носеше нито папки, нито бележки. Всичко бе запечатано в ума му.

— Разполагаме само с четири дни до предполагаемата атака — започна той. — Вашингтон е обезопасен в максимална степен. Всички ресурси, агенции и персонал са мобилизирани. По всички пътища от и към града са разположени армейски пропускателни пунктове. Както ви е известно, разпорежданията на Конвенцията за човешките права са временно отменени, което ни дава възможност да задържаме всеки по почти всякакъв повод. Изграден е център за задържане и обработка на задържаните на Потомак, недалеч от Пентагона.

— А евакуацията на цивилното население?

— Завършена е. Отказалите да напуснат са задържани. Трябваше да оставим регионалните болници отворени, с минимален състав, за онези пациенти, които просто не могат да бъдат преместени. Но тези случаи са малко.

— Какво е положението с разследването?

Дарт се поколеба за момент. Предстоеше гадната част.

— Нищо ново от последния ми доклад. Нямаме почти никакъв напредък по идентифицирането на групата. Не знаем къде се намира ядреното устройство. Не успяхме да определим конкретната мишена — разбира се, освен вече отбелязаните няколко.

— А възможната заплаха за други градове? Възможно ли е терористите да са променили мишената си?

— И в този случай не разполагаме с полезна информация, сър.

Президентът скочи и закрачи напред-назад.

— Лошо. Ами онзи терорист, който е още на свобода? Крю?

— За съжаление Крю продължава да се изплъзва от хората ни. Избяга в планината и сега екипите претърсват огромен пуст район. За щастие там не може да причини никаква вреда — мобилните телефони нямат покритие, няма пътища, няма начин да се свърже с външния свят.

— Да, но той ни трябва! Може да ни даде имена, да посочи мишени! По дяволите, хората ви трябва да го открият!

— Отделили сме много сили за издирването. Ще го намерим, господин президент.

— Кажете ми за самата бомба. Какво още знаем за нея?

— Техническата оперативна група все още не е стигнала до категорично заключение как да тълкува радиационния профил, съотношението на изотопите и отпадъчните продукти. Изглежда, има известни аномалии.

— Обяснете.

— Терористите са имали достъп до инженерни специалисти от най-високо ниво — Крю и Чокър са двама от най-вещите експерти по ядрени оръжия в Лос Аламос. Въпросът е колко добро е било изработването на въпросното оръжие. Самото създаване на отделните части, сглобяването, електрониката — всичко това изисква много висока прецизност. Нито Чокър, нито Крю имат такава подготовка. Някои от Техническата оперативна група са на мнение, че направената от тях бомба вероятно е толкова голяма, че може да се пренася единствено с кола или микробус.