Дъглас Престън - Трупът на Гедеон

Гедеон чу тичащи стъпки по коридора. Бързо извади револвера и стреля във въздуха. Сграбчи Чу за ръката, изви я зад гърба му, опря дулото в главата му и викна:

— Бързо. В коридора!

Чу побърза да се подчини.

— Револверът не е истински! — извика Алида и се втурна след тях.

Гедеон буташе Чу пред себе си. Охранителният пост към вътрешните лаборатории се намираше нататък по коридора. Завиха на ъгъла и стигнаха до него — два детектора за метал и неколцина мъже, всички с извадени оръжия.

— Свършено е с него, ако опитате да ме спрете! — извика Гедеон и бутна Чу през детектора за метал, който писна оглушително.

— Това е бутафорен пистолет, идиоти такива! — извика Алида.

— Искате ли да докажа противното? Тръгнете ли след мен, ще стрелям!

Продължи напред, като буташе Чу по коридора към аварийното стълбище. Блъсна вратата с рамо и помъкна компютърджията надолу. Алида ги последва.

— Кучка! — изпъшка Гедеон, когато Алида се хвърли на гърба му и се опита да му отнеме револвера. Изблъска я, но тя пак се хвърли върху него, заудря го и отново се опита да го обезоръжи.

Гедеон се извъртя и избута Чу през вратата в долния край на стълбището. Озоваха се в контролната зала на ускорителя на частици. Там имаше двама оператори, които ги изгледаха потресени зад големия полукръг монитори и уреди.

Гедеон чу тропот на крака в коридора.

— На пода! Всички по очи на пода! — извика той и стреля в тавана.

Операторите се проснаха на пода. „Шантава работа“, помисли си Гедеон. Създателите на най-страховитите оръжия на света бяха страхливи като зайци.

След секунди в помещението нахлуха мъже с извадени пистолети. Не бяха от охраната на Лос Аламос — всички носеха униформи на ПЕЯБ.

— Хвърли оръжието! — извика един и всички се прицелиха в него.

Гедеон завъртя Чу като щит, опрял дулото в главата му. Чу изграчи нещо нечленоразделно.

— Револверът не е истински, по дяволите! — извика Алида.

Водещият охранителите рязко се завъртя, насочи пистолета си към нея и извика:

— На земята! Веднага!

— Аз? Защо аз?!

С рязко кимане командирът даде знак на двама от хората си и те незабавно я сграбчиха, събориха я на пода и започнаха да я претърсват.

— Мръсници! — изкрещя тя яростно.

— Млъквай! — извика й единият и я зашлеви.

Гедеон не можеше да повярва на очите си. Наистина си мислеха, че и тя е терористка.

Командирът отново насочи пистолета си към Гедеон.

— Хвърли оръжието и пусни заложника или ще стреляме!

Гедеон си даде сметка, че онзи изобщо не се шегува — ако се наложеше, щяха да стрелят направо през Чу.

— Добре — каза той.

Свършено беше. Отмести дулото от главата на Чу и пусна револвера на пода. Чу се втурна да се скрие зад охранителите. Гедеон бавно вдигна ръце.

Двамата охранители приключиха с претърсването на Алида и грубо я вдигнаха на крака. От носа й течеше кръв и капеше върху бялата й риза.

— Закопчайте я — каза командирът. — Ти, Крю. Легни по очи. Бавно.

— Малоумници! — извика Алида и се опита да изрита един от тях. Беше възнаградена с юмрук в корема и се преви на две.

— Оставете я, тя няма нищо общо! — каза Гедеон.

— Лягай долу! — извика командирът.

С разперени настрани ръце Гедеон започна да се отпуска на колене — и изведнъж видя шанса си. Докато коленичеше, се подпря на пулта за управление на ускорителя и небрежно докосна малкия ключ под червена пластмасова капачка — аварийния лост за прекъсване на захранването. Опря едното си коляно в пода, после другото, като в същото време скришом вдигна капачката и хвана лоста.

— Лягай веднага! По очи! — нетърпеливо изкрещя командирът и размаха колта си.

Гедеон събра целия си кураж и каза спокойно:

— Ако дръпна този лост, всички сме мъртви.

Последва гробна тишина.

Гедеон се обърна към операторите.

— Кажете им.

Единият от тях погледна към Гедеон и видя пръстите му около лоста. Лицето му побеля.

— Боже мой — промълви той. — Това е аварийното прекъсване на захранването. В момента сме на пълна мощност. Ако дръпне това… Господи… недей!

Никой не помръдна.

„Благодаря ти, приятелю“ — помисли Гедеон. А на глас каза:

— Обясни им какво ще стане, ако го направя.

— Ще прекъсне захранването на магнитния коридор. Лъчът ще стане неуправляем и всичко ще хвръкне по дяволите.

— Чухте го — спокойно каза Гедеон. — Застреляте ли ме, падам и дърпам лоста.

Охранителите стояха като парализирани. Шест пистолета останаха насочени към него.