Майкъл Конъли - Черната кутия

Бош кимна. Беше наясно, че ако Банкс не се беше обадил, той нямаше как да свърже нещата с Модесто и следствието нямаше да стигне доникъде.

— Всъщност номерът ти е бил записан — каза Бош. — Тъкмо затова съм тук.

Банкс го гледаше безизразно.

— Само че нещо не разбирам — продължи Хари. Защо си се обадил? Нали не ви е заплашвало нищо? Защо си рискувал да събудиш подозрение?

— Не знам. — Банкс сви рамене. — Направих го спонтанно. Видях вестника и се замислих за момичето… Чудех се дали… нали разбираш… дали още издирват извършителя.

Бош си погледна часовника. Минаваше десет. Беше късно, ала не искаше да чака до сутринта, за да закара Банкс в Лос Анджелис.

Спря записа и го сейвна. И въпреки че по принцип не се доверяваше на съвременната техника, напрани нещо неочаквано и за самия него — използва имейла на джиесема си и за всеки случай прати аудиофайла на Дейвид Чу. Телефонът му можеше да се развали, файлът можеше да се повреди, можеше да изпусне апарата в тоалетната. Просто искаше разпитът на Банкс да е на сигурно място.

След като чу сигнала, който показваше, че имейлът е пратен, се изправи и каза:

— Добре. Засега свършихме.

— Ще ме закараш ли при колата ми?

— Не, Банкс. Ти идваш с мене.

— Къде?

— В Лос Анджелис.

— Сега ли?

— Сега. Ставай.

Банкс обаче не помръдна.

— Не искам да ходя в Лос Анджелис. Искам да се прибера вкъщи. Имам деца.

— Да бе! И кога за последен път си виждал децата си?

Това накара Банкс да млъкне. Сигурно и той не знаеше кога е било.

— Така си и мислех. Ставай.

— Искам да се прибера вкъщи.

— Виж, Банкс, идваш с мене в Лос Анджелис. Утре заран ще те заведа при прокурор, който официално ще приеме показанията ти и после сигурно ще те изправи пред разширен състав съдебни заседатели. И чак след това ще прецени кога да се прибереш вкъщи.

Банкс не помръдна. Вцепеняваше го собственото му минало. Защото знаеше, че независимо дали ще се отърве от повдигане на обвинение, животът му вече няма да е същият. Всички от Модесто до Мантека щяха да научат в какво е участвал — и навремето, и сега.

Бош събра снимките и документите и ги подреди в папката.

— Положението е следното — каза той. — Заминаваме за Лос Анджелис. Можеш да пътуваш на предната седалка до мене. А мога и да те арестувам и да те закопчая отзад. Ако останеш в тая прегърбена поза през целия път, после сигурно никога няма да можеш да вървиш изправен. Как предпочиташ?

— Добре де, добре, ще дойда. Ама първо трябва да се изпикая.

Хари се намръщи. Искането на Банкс беше основателно. Всъщност и самият той вече се чудеше как да отиде до тоалетната, без да даде на арестанта шанс да промени решението си за всичко и да избяга.

— Добре — съгласи се Бош. — Ела.

Влезе в банята пръв и провери прозореца над тоалетната чиния. Измъкна дръжката на бравата и я показа на Банкс, за да го убеди, че бягството е невъзможно.

— Давай, пикай.

Върна се в стаята, но остави вратата отворена, за да чуе, ако бившият гвардеец направи опит да отвори прозореца или да го разбие. Докато Банкс пикаеше, се огледа за място, където да го окове, за да се изпикае и той преди петчасовото шофиране. Накрая се спря на таблата на леглото.

После бързо си събра багажа и след като Банкс пусна водата и излезе от банята, го накара да седне на леглото и го окова за таблата.

— Какво правиш, по дяволите?! — възмутено възкликна Банкс.

— Просто се подсигурявам в случай че промениш намеренията си, докато и аз пусна една вода.

Докато пикаеше, чу вратата да се отваря с трясък. Бързо вдигна ципа си и се втурна в стаята, готов да се хвърли след Банкс… и видя, че той все още е окован за таблата.

А после видя мъжа, който стоеше на прага, насочил оръжие срещу него. Дори без униформа и хитлеровите мустачки, каквито му бяха изрисували на предизборния плакат, го позна. Беше Дж. Дж. Дръмънд, шерифът на окръг Станислаус. Едър, висок и красив, с волева брадичка. Мечтата на всеки организатор на предизборна кампания.

— Детектив Бош — каза Дръмънд. — Не сте ли малко извън своята юрисдикция, а?

Дръмънд му заповяда да си вдигне ръцете, приближи се, извади пистолета му от кобура и го пъхна в джоба на зеленото си ловджийско яке. После кимна към Банкс и каза:

— Свали му белезниците.

Хари извади ключовете от джоба си и ги отключи.

— Сложи си едната гривна на лявата китка.

Бош се подчини и пусна ключа в джоба си.

— А сега, Реджи, ти го закопчай. Зад гърба.