Майкъл Конъли - Черната кутия

— Не бе, човек, не бях аз. Никога не съм го използвал онова нещо. Даже и тогава не знаех, че го е използвал. Мислех си, че е просто, нали разбираш, пияна. Дръмънд ми каза после.

— Какви ги говориш? Нали Дръмънд го нямало там?

— Нямаше го. Говоря за по-късно. След като се върнахме тука. Той знаеше какво се е случило в каютата. Знаеше всичко.

Бош се нуждаеше от повече информация, за да прецени ролята на Дръмънд в престъпленията срещу Анеке Йесперсен. И за да попречи на Банкс да замаже нещата, изненадващо скочи на безредиците в Лос Анджелис през 1992-ра.

— Сега ми разкажи за Креншоу Булевард.

Продавачът поклати глава.

— Какво?… Не мога.

— Как така не можеш? Нали си бил там?

— Бях, ама не бях там, нали ти е ясно какво имам предвид?

— Не, не ми е ясно. Обясни ми.

— Ами, естествено, че бях там. Нали ни бяха мобилизирали. Но когато са застреляли онова момиче, аз бях далече от уличката. Бяха ни пратили с Хендерсън да проверяваме личните документи в другия край на нашите позиции.

— Значи твърдиш, и ти напомням, разпитът се записва, че изобщо не си виждал „онова момиче“, Анеке Йесперсен, жива или мъртва, докато си бил в Лос Анджелис, така ли?

Официално зададеният въпрос накара Банкс да се замисли. Разбираше, че детективът стяга примката. По-рано ясно му беше заявил, че ако каже истината, има надежда за него. Ако обаче излъжеше дори само веднъж, Бош нямаше да се опита да облекчи положението му.

Като свидетел, оказващ съдействие на следствието, Банкс вече не бе с белезници. Вдигна ръце и прокара пръсти през косата си. Допреди два часа си седеше на бара в клуба на ВВЧ, а сега буквално се бореше за живота си, живот, който по един или друг начин след тази вечер щеше да се промени.

— Добре, чакай, не твърдя такова нещо. Видях я. Да, видях я, обаче не знаех, че са застреляли точно нея в оная уличка. Бях далече оттам. Научих, че е била тя, чак след като се прибрахме тука, някъде две седмици по-късно, честно.

— Добре тогава, разкажи ми как я видя.

По думите на Банкс, скоро след като 237-а рота пристигнала в Лос Анджелис, за да участва в овладяването на безредиците, Хендерсън съобщил на другите, че видял „русото момиче“ от кораба сред журналистите пред стадиона „Колисиъм“, където частите на Калифорнийската национална гвардия се строявали след слизането им от камионите.

Отначало никой не му повярвал, но Козгроув пратил Дръмънд да огледа репортерите, защото той не бил в каютата на „Сауди Принсес“ и тя нямало да го познае.

— Добре де, но как е щял да я познае той? — попита Бош.

— Беше я виждал на кораба и знаеше как изглежда. Просто не беше в каютата с нас. Твърдеше, че дори четирима са прекалено много.

Хари реши, че обяснението звучи правдоподобно, и му каза да продължи нататък.

Банкс каза, че Дръмънд се върнал и потвърдил думите на Хендерсън.

— И значи всички се питахме какво иска тя и как ни е открила. Обаче Козгроув не се притесняваше, защото тя не можела да докаже нищо. Цялата тая история беше преди неща като ДНК и „От местопрестъплението“, нали ти е ясно какво имам предвид?

— Да, разбирам. И кога я видя самият ти?

Банкс отговори, че видял Йесперсен, когато тяхната част получила заповед и се отправила към Креншоу. Репортерката последвала транспортната рота и фотографирала мъжете от частта, докато се разгръщали по булеварда.

— Преследваше ни като призрак, правеше ни снимки. Направо се побърквах от шубе. Хендерсън също. Мислехме, че ще пусне във вестника материал за нас или нещо подобно.

— Тя разговаря ли с теб?

— Не, с мене не. Изобщо.

— Ас Хендерсън?

— Поне аз не съм видял, а той беше с мене през повечето време.

— Кой я е убил, Реджи? Кой я е завел в оная уличка и я е застрелял?

— Ще ми се да знаех бе, човек, защото щях да ти кажа. Ама не бях там.

— Петимата после не сте ли разговаряли за това?

— Ами, да, разговаряхме, ама изобщо не стана дума кой го е извършил. Дръмъра взе нещата в свои ръце и каза, че трябвало да се договорим никога повече да не споменаваме за тая история. Карл бил богат и щял да се погрижи за всички ни, стига да си държим езика зад зъбите. В противен случай щял да се погрижи всички да си го получим.

— Как?

— Каза, че имал доказателства. Случилото се на кораба било мотивът и щели да ни съдят всичките. Престъпно сдружение за извършване на убийство.

Бош кимна. Всичко съвпадаше със собствената му хипотеза за престъпното сдружение.

— Кой може да я е застрелял? Карл ли? С такова впечатление ли остана?