Майкъл Конъли - Черната кутия

В купето му беше прекалено тъмно, за да види дали вътре има някой. Бош отвори предната лява врата, седна зад волана, изключи полицейския буркан и бързо потегли по пътя, който минаваше успоредно на шосето. През цялото време поглеждаше в огледалото Бош успя да излезе от клуба и заради Банкс, и заради тайнствения автомобил.

В паркинга на „Блу Лайт“ имаше само още две коли, при това далеч от номер 7. Той паркира на заден, така че задната дясна врата да е максимално близо до неговата стая.

— Какво искаш?! — попита Банкс.

Без да отговори, Бош слезе и отиде да отключи стаята си. После се върна при форда и огледа паркинга, преди да измъкне арестанта от задната седалка. Бързо го поведе към вратата, като го прегръщаше през кръста, сякаш подкрепя пиян.

Щом влязоха, светна лампата, затвори вратата с крак и отведе Банкс при стола от лявата страна на масата.

— Нямаш право! — възрази Банкс. — Трябва да ме закараш в ареста и да повикаш адвоката ми.

Бош застана зад него, откопча едната му китка и прехвърли веригата през двете вертикални пръчки на облегалката. После пак му щракна гривната и го окова за стола.

— Сега вече загази адски кофти! — изсумтя Банкс. — Не ми пука кой окръг е тука, ти прекали, мама ти стара! Свали ми белезниците!

Хари мълчеше. Отиде в кухненския бокс, наля пластмасова чаша с вода от чешмата, върна се и седна на другия стол. Отпи глътка и остави чашата на масата.

— Ти чуваш ли ме бе, мама ти стара? Познавам важни хора. Хора, които имат власт в Долината, тъй че здравата си загазил!

Бош само го гледаше втренчено. Секундите течаха. Банкс напрегна мускули и белезниците изтракаха в пръчките на облегалката. Опитът му да се освободи се провали и той се наведе напред и изкрещя:

— Ще кажеш ли нещо най-после?!

Хари извади джиесема си и го остави на масата. Отпи още глътка вода и заговори спокойно и делово, повтаряше вариант на встъплението, което беше използвал предишната седмица с Руфъс Колман.

— Това е най-важният момент в целия ти живот. Предстои ти да направиш най-важния избор в живота си.

— Какви ги дрънкаш, мама ти стара?

— Много добре знаеш. Знаеш всичко. И ако искаш да се спасиш, ще ми го разкажеш от игла до конец. Това е изборът — да се спасиш или не.

Банкс поклати глава, сякаш се опитваше да се събуди от кошмар.

— Уф бе, човек… к’ва е тая шантава работа?! Ти не си ченге, нали? Ти си няк’ъв луд. Ако беше ченге, щеше да ми покажеш служебната си карта. Дай да я видя бе, задник такъв!

Бош отпи още една глътка вода. Чакаше. Откъм паркинга проблеснаха фарове и за миг осветиха прозореца.

— Ей! — развика се Банкс. — Помощ! Аз съм…

Хари грабна чашата и я лисна в лицето му, за да го накара да млъкне. След това бързо отиде в банята, донесе пешкир и докато Банкс още кашляше и плюеше, му запуши устата с пешкира и го завърза на врата му, сграбчи го за косата, дръпна главата му назад и изсъска в ухото му:

— Ако извикаш пак, няма да съм толкова нежен.

Отиде при прозореца и надникна през щорите. Видя само двете коли, които вече бяха там при пристигането им, и реши, че онзи, който преди малко е влязъл в паркинга, очевидно просто е обърнал и си е тръгнал. Озърна се към Банкс, съблече си сакото и го хвърли на кревата, нагласи пистолета в кобура на кръста си и отново седна на масата.

— Така, докъде бяхме стигнали? А, да, до избора. Тази вечер ти предстои да направиш избор, Реджи. Основният въпрос е дали да ми разкажеш всичко, или не. Обаче това решение ще има извънредно сериозни последици за тебе. Всъщност избираш дали да прекараш остатъка от живота си в затвора, или да облекчиш участта си и да ми съдействаш.

Банкс поклати глава, ала това не означаваше отказ, а по-скоро смайване, че с него е възможно да се случи такова нещо.

— Сега ще ти отпуша устата и ако пак се опиташ да викаш, ще… е, ще ти се случи нещо неприятно. Обаче първо се съсредоточи върху това, което ще ти разкажа през следващите няколко минути, защото искам да проумееш в какво положение се намираш. Разбираш ли ме?

Банкс покорно кимна и дори направи усилие да изрази съгласието си през пешкира, но резултатът беше нечленоразделен звук.

— Добре — продължи Бош. — Сделката е следната. Ти участваш в престъпно сдружение, създадено преди повече от двайсет години на кораба „Сауди Принсес“.

Щом осъзна какво му казват, Банкс се облещи и в очите му проблесна страх, бързо прерастващ в ужас.

— Така че или ще влезеш за много дълго зад решетките, или ще ни съдействаш и ще ни помогнеш да разкрием съдружието. Ако ни съдействаш, ще можеш да се надяваш на известно снизхождение, тоест ще имаш шанс да избегнеш доживотния затвор. Сега да ти махна ли пешкира?