Майкъл Конъли - Черната кутия

Банкс енергично закима. Бош се пресегна през масата и грубо смъкна пешкира от главата му.

— Готово.

Двамата дълго се взираха един в друг. Когато Банкс заговори, гласът му издаваше неподправено отчаяние.

— Моля ви, господине, нямам представа за какви сдружения говорите, дяволите да го вземат. Аз продавам трактори. Това ви е известно. Нали сам ме видяхте? С това се занимавам. Ако искате да ви разкажа за трак…

Хари силно удари с длан по масата.

— Малък!

Банкс млъкна и Бош се изправи. Отиде при раницата си, извади папката със следствените материали и я сложи на масата. Беше подредил всичко вътре така, че да може да показва снимките и документите в нужната му последователност. Сега я разтвори на една от снимките на трупа на Анеке Йесперсен, както го бяха открили в уличката. Плъзна я по масата пред Банкс.

— Това е жената, която сте убили вие петимата. И после сте прикрили следите си.

— Това е безумие! Това е толкова…

Бош плъзна към него следващата снимка — оръжието на убийството.

— А ето го и пистолета, с който е убита. Едно от оръжията, за които вече ми призна, че сте пренесли от Залива.

Банкс сви рамене.

— И какво от това? Какво ще ми направят? Ще ми вземат ветеранската карта?! Голяма работа. Разкарай тия снимки.

Детективът продължи с поредната снимка. Банкс, Даулър, Козгроув и Хендерсън до басейна на „Сауди Принсес“.

— Тук сте четиримата заедно на кораба преди да се напиете и да изнасилите Анеке Йесперсен.

Банкс поклати глава, но Бош виждаше, че снимката е попаднала право в целта си. Банкс беше ужасен, защото разбираше, че е слабото звено. Същото се отнасяше и за Даулър, обаче сега на стола беше прикован Банкс.

Страхът и тревогата му взеха връх и той допусна колосална грешка.

— Давността за изнасилване е седем години и освен това нямаш никакви доказателства срещу мене. А с другото нямам нищо общо!

Това беше изключително важно признание. Бош разполагаше само с хипотезата си за престъпното сдружение и нямаше доказателства, с които да я подкрепи. Театърът с Банкс имаше една-единствена цел. Да го обърне срещу другите. Да го превърне в доказателство срещу тях.

Банкс обаче явно не разбираше какво е казал, какво е издал, и Хари се възползва от това.

— Това ли е казал Хендерсън? Че нищо не ви заплашва за изнасилването? Затова ли е тръгнал срещу Козгроув и му е поискал пари да открие собствен ресторант?

Банкс не отговори. Изглеждаше смаян, че Бош знае толкова много. Хари се наведе към него.

— Само че това му е изиграло кофти номер, нали?

И кимна, сякаш за да потвърди собствените си думи, и позна по очите на Банкс, че той най-после започва да разбира. Бош тъкмо това чакаше.

— Точно така — продължи той. — Даулър е при нас. И не иска да влезе на топло до края на живота си. Затова ни оказва съдействие.

Банкс поклати глава.

— Невъзможно. Преди малко се чух с него. По телефона. Точно след като ти си тръгна от клуба.

Това им беше проблемът на импровизациите. Не се знаеше кога версията ти ще се препъне в неопровержими факти. Бош се опита да замаже гафа си и се усмихна лукаво.

— Е, той беше при нас, когато му се обади. Каза ти точно каквото го бяхме инструктирали. И след това продължи да ни разправя за вас с Козгроув и Дръмънд… Дръмъра, както сте му викали навремето.

Сега вече видя по очите на Банкс, че започва да вярва. Все някой трябваше да е разказал на Бош за Дръмъра. Не можеше просто да си го е измислил.

Детективът запрелиства материалите в папката, уж че проверява дали не е забравил нещо.

— Не знам, Реджи. Когато разширеният състав съдебни заседатели чуе всичко това и ви повдигнат обвинение в убийство, изнасилване, престъпно сдружение и така нататък, според тебе какви адвокати ще си вземат Козгроув и Дръмънд? А ти за какъв ще имаш пари? И когато решат да те хвърлят на вълците и заявят, че вие с Даулър и Хендерсън сте създали сдружението, на кой според тебе ще повярват съдебните заседатели? На тях или на теб?

Банкс понечи да се наведе напред, ала с окованите си зад стола ръце успя да помръдне само няколко сантиметра. Затова просто вирна глава, обзет от яростен страх и отчаяние.

— Давността е изтекла — изпъшка той. — Не могат да ме обвинят за онова на кораба, а не съм направил нищо друго.

Бош бавно поклати глава. Престъпният ум никога не преставаше да го удивява със способността си да се дистанцира от престъпленията и да ги оправдава.

— Даже не можеш да го изречеш, нали? Наричаш го „онова на кораба“. Било е изнасилване. Вие сте я изнасилили. И не познаваш добре закона. Престъпното сдружение за прикриване на престъпление удължава давността. Пак могат да те обвинят, Банкс, и ще го направят.