Майкъл Конъли - Черната кутия

По време на разговора им продавачът беше изпил три уискита. Бош предполагаше, че е обърнал едно преди и поне още едно след това, и се боеше, че ако Банкс демонстрира очевидна невъзможност да шофира, ще се наложи да го спре прекалено рано, за да не допусне някой да пострада.

Бившият гвардеец обаче се оказа опитен пияч. Потегли обратно на изток по Хач Роуд, откъдето бяха дошли. Хари го следваше на разстояние, но наблюдаваше задните му светлини. Не забеляза лъкатушене, увеличаване на скоростта или необяснимо набиване на спирачки. Банкс явно добре владееше и себе си, и колата си.

И все пак преживя десет изключително напрегнати минути, докато шофираше зад него до рампата за шосе 99, където Банкс се насочи на север. Щом излязоха на шосето, Бош скъси дистанцията. След пет минути подминаха изхода за Хамит Роуд и стигнаха до табелата, приветстваща пътниците с добре дошли в окръг Сан Хоакин. Хари сложи полицейския буркан на таблото, включи го, приближи се още повече и превключи на дълги, осветявайки купето на Банкс.

Нямаше сирена, но продавачът не можеше да не забележи какво става и след няколко секунди даде десен мигач.

Бош разчиташе, че Банкс няма да спре отстрани на шосето, и се оказа прав. Първият изход за Шиън беше на по-малко от километър. Банкс намали и отби, после спря на чакълената площадка до една затворена сергия за плодове и угаси двигателя. Наоколо бе тъмно и пусто, което напълно устройваше Хари.

Банкс не слезе от колата, както често постъпваха пияните шофьори. Не отвори и прозореца. Бош се приближи, вдигнал големия си фенер на рамо, за да го заслепи, в случай че се опита да види лицето му. Почука по стъклото и Банкс неохотно го спусна.

— Нямаш основание да ме спираш бе, човек — каза бившият гвардеец още преди Хари да отвори уста.

— Криволичехте през цялото време, докато шофирах след вас, господине. Пили ли сте?

— Глупости!

— Слезте от колата, господине.

— На, дръж.

И подаде шофьорската си книжка през прозореца. Бош я взе и я вдигна към светлината, сякаш я проверява, но всъщност без да откъсва очи от Банкс.

— Хайде, обади се — предизвикателно рече Банкс. — Обади се на шериф Дръмънд и той ще ти нареди да си седнеш в цивилната кола и да се разкараш от тука.

— Няма нужда да се обаждам на шериф Дръмънд отвърна Хари.

— Има, приятел, щото мястото ти виси на косъм. Послушай ме. Обади му се, по дяволите.

— Не, вие не разбирате, господин Банкс. Няма нужда да се обаждам на шериф Дръмънд, защото не се намираме в окръг Станислаус, а в окръг Сан Хоакин и нашият шериф се казва Брус Или. Мога да му се обадя, само че не искам да го ядосвам заради такава дреболия като пиян шофьор.

Банкс наведе глава, осъзнал, че е пресякъл границата на окръга и е навлязъл в територия, в която няма закрила.

— Слезте от колата — каза Хари. — Повече няма да повтарям.

Дясната ръка на продавача се стрелна към контактния ключ. Бош обаче го очакваше: пусна фенера, светкавично се пресегна през прозореца и дръпна ръката му, преди да е успял да запали. После отвори вратата, измъкна го от седалката, завъртя го и притисна гърдите му към автомобила.

— Вие сте арестуван, господин Банкс. За оказване съпротива на полицай и по подозрение за шофиране в нетрезво състояние.

Докато му извиваше ръцете отзад, за да му сложи белезници, Банкс продължи да се дърпа и успя да обърне глава и да го погледне. Лампичката в купето хвърляше достатъчно светлина и той го позна.

— Ти?!

— Да, аз.

Хари закопча белезниците.

— Какво става бе?

— Става това, че си арестуван. Сега ще отидем при моята кола и ако продължаваш да се съпротивляваш, ще вземеш да се препънеш и да се проснеш по лице, ясно ли ти е? И устата ти ще се напълни с чакъл, Банкс. Това ли искаш?

— Не. Искам адвокат.

— Ще получиш адвокат, след като влезеш в ареста. Хайде!

Бош рязко го изправи от колата и го поведе към форда. Бурканът продължаваше да пулсира. Хари отвори задната дясна врата, натика го вътре и му закопча колана.

— Ако мръднеш от това място, докато пътуваме, ще ти напъхам задния край на фенера в устата. Тогава освен адвокат ще поискаш и зъболекар. Ясен ли съм?

— Да. Няма да се съпротивлявам. Само повикай адвоката ми.

Детективът затръшна вратата, върна се при тойотата, извади контактния ключ и я заключи. После взе табелката „Свърши горивото“ от своята кола и я пъхна под чистачката на Банкс.

Докато вървеше към форда, забеляза на банкета на изходната рампа паркиран автомобил — силуетът му се очертаваше на фона на светлината от шосето. Не си спомняше да го е подминал на идване.