Майкъл Конъли - Черната кутия

Преди да излезе, подготви стаята си. Избута леглото до едната стена, за да освободи пространство под лампата на тавана, и пренесе там масата от кухненския бокс. Накрая свали абажурите на двете нощни лампи и ги обърна така, че да осветяват лицето на онзи, кой то седи от лявата страна на масата.

На прага бръкна в задния джоб на панталона си, за да се увери, че не е забравил ключа от стаята, и напипа пластмасовия ключодържател и още нещо.

Когато го извади, видя, че е визитката на детектив Менденхол.

Помисли си дали да й позвъни и да провери дали с ходила в Сан Куентин, както беше казала на Хана. После се отказа и реши да се съсредоточи върху инерцията, набрана след разговора с Шарлот Джексън. Прибра картичката, отвори вратата, намести табелката „Не ме безпокойте“ и излезе.

Това беше стандартен следователски подход. Най-добрият и най-бърз начин да разкриеш едно престъпно сдружение е да намериш най-слабото звено във веригата и да го използваш. Когато се скъса една брънка, цялата верига се разпада.

Най-слабото звено обикновено се оказваше човек. Бош смяташе, че си има работа с престъпно сдружение отпреди двайсет години, в което участват най-малко четирима души, може би петима. Единият бе мъртъв, двама се намираха под закрилата на властта, парите и закона. Оставаха Франсис Джон Даулър и Реджиналд Банкс.

Даулър отсъстваше от града и Хари не искаше да чака връщането му. Трябваше да запази инерцията си. Оставаше Банкс, не само по подразбиране, но и защото детективът смяташе, че тъкмо той се е обаждал преди десет години да се интересува за хода на следствието. Което предполагаше тревога. Страх. А това бяха признаци за слабост, която Бош можеше да използва.

След ранен обяд в „Ин & Аут Бъргър“ на Йосемити Авеню и отбиване до един недалечен „Старбъкс“ Хари се върна на Кроус Ландинг Роуд на същото място до тротоара, от което можеше да наблюдава Реджиналд Банкс на работното му място.

Не го видя на бюрото, на което бе седял предишния ден. Другият продавач си беше там, но не и Банкс. Бош обаче търпеливо изчака и след двайсет минути бившият гвардеец се появи от една задна стая, носеше чаша кафе. Седна, натисна шпацията на клавиатурата си и проведе поредица телефонни разговори, като всеки път прокарваше показалец по компютърния екран. Детективът предположи, че се обажда наслуки на бивши клиенти, за да провери дали са готови да сменят стария си трактор с нов.

Хари го наблюдава в продължение на половин час, като междувременно обмисляше плана си. Когато вторият продавач отиде да обслужи клиент, Бош реши, че моментът е настъпил. Слезе от колата, пресече улицата, влезе в шоурума и се насочи към градинския трактор до бюрото, на което седеше и разговаряше по телефона Банкс.

Започна да обикаля машината, четириколесен двуместен градински трактор с малко ремарке. На пластмасова стойка отстрани имаше табела с цената. Както и се очакваше, Банкс скоро затвори телефона и попита високо:

— „Гейтър“ ли търсиш?

Хари се обърна и го погледна, като че ли го е забелязал едва сега.

— Може би — отвърна той. — Имате ли? Ама втора ръка?

Банкс се изправи. Носеше спортно сако и вратовръзка с разхлабен възел. Дойде при детектива и погледна трактора, сякаш му беше приятел.

— Това е най-добрият модел от серията. Двойно предаване, инжекцион, четиритактов двигател, тъй че е тих… и… я да видим… настройващи се амортисьори, дискови спирачки и най-страхотната гаранция, каквато ще намериш за такива красавци. Всичко, каквото ти трябва. Върви като танк, но наред с това имаш комфорта и надеждността на „Джон Диър“. Между другото, аз съм Реджи Банкс.

Протегна ръка и Бош я стисна.

— Хари.

— Много ми е приятно да се запознаем, Хари. Искаш ли да ти покажа проспекта?

Бош се усмихна като нервен купувач.

— Знам, че има всичко, каквото ми трябва. Само не знам дали искам да е чисто нов. Нямах представа, че тия неща са толкова скъпи. Почти колкото нова кола.

— Обаче си струва всеки цент. Освен това имаме програма за отстъпки, което намалява цената.

— И колко е тая отстъпка?

— Петстотин в брой и двеста и петдесет в талони за сервиз. Мога да поговоря с управителя да смъкнем още някой и друг долар. Само че няма да е много. Продаваме доста от тия градински трактори.

— Добре де, но защо са ми талони за сервиз, щом твърдиш, че вървял като танк?

— За поддръжка и ремонти, мой човек. Тия талони ще ти покрият поне две години, нали си чат к’во искам да кажа?