Майкъл Конъли - Черната кутия

— Колко време бяхте в Персийския залив?

— Общо около седем месеца. Първо в Саудитска Арабия за „Пустинен щит“, после се прехвърлихме в Кувейт за сухопътната операция. „Пустинна буря“.

Всъщност изобщо не съм била в Ирак.

— През това време излизали ли сте в отпуск и били ли сте на круизния кораб „Сауди Принсес“?

— Разбира се — потвърди Джексън. — Всъщност всички ходеха там в един или друг момент. Това какво общо има с убийството в Лос Анджелис? Наистина не разбирам защо ме търсите и както казах, трябва да ходя на работа, тъй че…

— Госпожо Джексън, уверявам ви, че имам основание да ви безпокоя и е възможно да ни помогнете да разкрием убиеца. Може ли да ви попитам как се издържате сега?

— Работя в Центъра за медиация в Атланта. Намира се в Инман Парк.

— Адвокатка ли сте?

— Не. Господи, не.

Същият тон, като че ли Бош е задал глупав или очевиден въпрос, въпреки че той разговаряше с нея за пръв път.

— Какво работите в Центъра за медиация?

— Медиатор съм и шефът ми не обича да закъснявам. Вече трябва да тръгвам.

Бош някак си се беше отдалечил от основната цел на разговора. Такова изместване на посоката винаги го ядосваше. Приписа го на факта, че обаждането го е събудило.

— Само още няколко въпроса. Много е важно. Да се върнем на „Сауди Принсес“. Спомняте ли си кога сте били на кораба?

— Беше през март, точно преди моята част да се върне в Щатите. Тогава си мислех, че нямаше да отида, ако знаех, че само месец по-късно ще съм си в Джорджия. Обаче в армията не ме предупредиха и затова излязох в тридневен отпуск.

Хари кимна. Бяха се върнали на верния път. Сега просто трябваше да продължат по него.

— Спомняте ли си дали ви е интервюирала една журналистка? Анеке Йесперсен.

Отговорът на Джексън се забави съвсем малко.

— Холандката ли? Да, помня я.

— Датчанка. За една и съща жена ли става дума? Бяла, руса, красива, около трийсетгодишна?

— Да, да, само веднъж са ме интервюирали. Холандка, датчанка — помня, че се казваше така. Спомням си и нея.

— Добре, къде ви интервюира, спомняте ли си?

— Бях в един бар. Не помня кой, обаче беше до басейна. Постоянно киснех там.

— Спомняте ли си нещо друго за интервюто?

— За интервюто ли? Ами, не. Тя ми зададе само няколко кратки въпроса. Интервюира много хора. А наоколо беше шумно и всички бяха пияни, нали разбирате?

— Разбирам.

Сега беше моментът. Единственият въпрос, който всъщност трябваше да й зададе.

— След това виждали ли сте пак Анеке?

— Ами, първо я видях на другата вечер. На същото място. Само че не интервюираше никого. Каза, че пратила репортажа си или поне снимките и сега си почивала. Оставали й още два дни на кораба и повече нямало да работи.

Бош не очакваше да чуе такова нещо. Замисли се за пътуването на Йесперсен до Атланта.

— Защо разпитвате за нея? — попита Джексън. — Тя ли е убитата?

Да. Преди двайсет години, в Лос Анджелис.

— О, божичко!

— По време на безредиците през деветдесет и втора. Една година след „Пустинна буря“.

Изчака да види дали жената ще реагира, но отсреща му отговори само мълчание.

— Струва ми се, че по някакъв начин е свързано с кораба — продължи Бош. — Спомняте ли си нещо друго за нея? Пияна ли беше, когато сте я видели на другия ден?

— Не знам дали е била пияна. Обаче държеше бутилка. Всъщност и двете държахме шишета. Това правехме на оня кораб. Наливахме се.

— Ясно. Спомняте ли нещо друго?

— Помня само, че каквато си беше руса сексбомба, на нея й беше по-трудно да държи момчетата на разстояние, отколкото на която и да е от нас.

„Нас“ означаваше жените в бара и на кораба.

— Точно това ме попита, когато дойде да ме види в Бенинг.

Бош се вцепени. Не издаваше никакъв звук, дори не дишаше. Чакаше. И тъй като не последва нищо повече, се опита предпазливо да доизкопчи историята.

Кога беше това?

— Около година след „Бурята“. Оставаха ми само две седмици до уволнението. Тя някак си ме откри и дойде в базата, зададе ми цял куп въпроси.

— Точно какво ви пита, спомняте ли си?

— Разпитва ме за втория ден, нали разбирате, когато не беше на работа. Първо ме пита дали съм я видяла и аз казах: „Да, не си ли спомняш?“ После ме попита с кого е била и кога за последен път съм я мяркала.

— И вие какво й отговорихте?

— Помнех, че тя тръгна с няколко от момчетата. Отиваха на дискотека, а не мен не ми се ходеше. След това я видях чак във Форт Бенинг.

— Попитахте ли я защо ви пита за това?