Майкъл Конъли - Черната кутия

— Козмо! — извика мъжът от алеята към имението.

Кучето се закова на място и задните му крака се хлъзнаха.

— Ела тук!

Кучето погледна Бош и на него му се стори, че за миг зърва очите му да проблясват в червено. После се втурна към господаря си. Въпреки това получи наказание.

— Лошо куче! Няма да ми бягаш! И никакъв лай!

Мъжът плесна кучето по задника и то приклекна в покорна поза. Допреди миг беше готово да прегризе гърлото на Бош. Сега Хари дори го съжаляваше.

Детективът изчака мъжът и кучето да влязат в шатото и тръгна обратно през гората с надеждата, че няма да се изгуби по пътя към колата си.

Прибра се в мотел „Блу Лайт“ към единайсет. Влезе направо в банята, съблече мокрите си и кални дрехи и ги хвърли във ваната. Тъкмо се канеше да пусне душа, когато чу вибрирането на джиесема си — след инцидента в „Стиърс“ беше намалил звука.

Върна се в стаята с твърдия като картон пешкир, увит около кръста му. Изписването на номера беше блокирано. Хари седна на леглото и прие повикването.

— Бош.

— Аз съм, Хари. Всичко наред ли е?

Дейвид Чу.

— Да, защо?

— Щото не ми се обаждаш и не отговаряш на имейлите ми.

— Цял ден бях на път и не съм си проверявал пощата. Току-що се прибрах в мотела и още не съм сигурен дали има безжичен интернет.

— Нали имаш имейл в джиесема, Хари!

— Да, знам, ама е голям зор с паролата и всичко останало. Прекалено е малък и не обичам да го ползвам за това. Пиша само есемеси.

— Както и да е. Искаш ли да ти разкажа какво съм ти пратил?

Бош беше зверски уморен. Изтощението от целодневното шофиране и джапането из бадемовата гора се просмукваше до мозъка на костите му. Мускулите на бедрата го боляха от дългото ходене в лепкавата тиня. Искаше да се изкъпе и да си легне, но въпреки това прие предложението на партньора си.

— Има две неща — започна Чу. — Първо, установих доста здрава връзка между две от имената в списъка, който ми даде.

Хари се огледа за бележника си и се сети, че го е оставил в колата. Точно сега нямаше как да излезе и да го вземе.

— Казвай!

— Нали знаеш, че Дръмънд се кандидатира за Конгреса?

Да, днес видях един билборд, но нищо повече.

— Защото изборите са догодина. Положението няма скоро да стане напечено. Пък и той още няма съперник. Сегашният конгресмен се пенсионира и Дръмънд сигурно е обявил кандидатурата си отрано, за да сплаши конкуренцията.

— И какво от това? Каква е връзката?

— Козгроув. Лично той и „Козгроув Агрикълчър“ са два от най-големите спонсори на предизборната му кампания. Намерих подадения от него доклад, когато е обявявал кандидатурата си.

Бош кимна. Партньорът му имаше право за връзката между двама от съучастниците. Сега само трябваше да разкрие в какво са участвали.

— Чуваш ли ме, Хари? Само да не вземеш да ми заспиш!

— Не съм много далече от това. Браво, Дейв. Щом го подкрепя сега, сигурно е подкрепил и двете му предизборни кампании за шериф.

— И аз така си мислех, обаче тези данни още не са достъпни онлайн. Може би ще успееш да ги получиш от окръжния архив.

Бош поклати глава.

— Не, градчето е малко. Ако го направя, ще стигне и до двамата, а още не искам да ги подплашвам.

— Ясно. Как върви при тебе?

— Върви. Днес бях само на разузнаване. Утре ще се задействам по-сериозно. Какво е второто нещо? Каза, че имало две неща.

Чу не отговори веднага и Хари разбра, че втората новина няма да е добра.

— О’Тул ме повика днес в кабинета си.

Естествено О’Тул.

— Какво искаше?

— Интересуваше се върху какво работя, обаче съм сигурен, че се тревожеше за твоята „отпуска“. Пита ме дали знам къде си заминал, такива неща. Казах му, че доколкото ми е известно, боядисваш у вас.

— Боядисвам значи. Добре, ще го запомня. Предупреждаваш ли ме за това в имейла?

— Да, пратих го веднага след обедната почивка.

— Не ми пращай такива съобщения. Просто ми се обаждай. Кой знае докъде ще стигне О’Тул, ако иска да разкара някой от отдела.

— Добре, Хари, няма. Съжалявам.

Джиесемът сигнализира за ново повикване. Бош погледна дисплея и видя, че е дъщеря му.

— Не се тревожи за това, Дейв, но сега трябва да затварям. Дъщеря ми ме търси. Ще поговорим утре.

— Добре, Хари, гледай да поспиш.

Бош превключи на второто повикване. Мади говореше тихо, почти шепнешком.

— Как мина денят ти, тате?

Той за миг се замисли какво да й каже.

— Всъщност малко скучно. А твоят?

— И моят. Кога се прибираш?

— Ами… Чакай да видим, утре имам още малко работа. Няколко разговора. Тъй че сигурно няма да е преди сряда. В твоята стая ли си в момента?