Майкъл Конъли - Черната кутия

Бош кимна и се вторачи в малкия трактор, като че ли обмисляше предложението. После попита:

— Значи нямате втора ръка, а?

— Може да поогледаме отзад.

— Няма да е зле. Поне ще мога да кажа на жената, че съм проверил всичко налично.

— Така трябва. Само да взема ключовете.

Банкс влезе в кабинета на управителя до задната стена на шоурума и след малко се върна с голяма връзка ключове. Поведе Бош по коридора към дъното на сградата и излязоха на ограден паркинг, на който имаше употребявани трактори. Градинските бяха подредени до задната стена.

— Ей ги там — каза Банкс. — За отдих или за работа?

Бош не разбра точно какво го пита, затова не отговори. Държеше се така, сякаш не е чул въпроса, хипнотизиран от лъскавите машини.

— Ферма ли имаш, или просто си падаш по офроуда? — изясни нещата продавачът.

— Наскоро си купих лозе край Лодай. Трябва ми нещо, което да минава между редовете и да стигам бързо дотам. Прекалено съм стар да вървя пеша толкова далече.

Банкс кимна, за да покаже, че тази история му е позната.

Джентълмен фермер, а?

— Нещо такова, да.

— Всички купуват лозя, защото е гот да си във винарския бизнес. Моят шеф тука, собственикът де, и той има много лозя в Лодай. Знаеш ли го масива на Козгроув?

Хари кимна.

— Няма как да го пропуснеш. Обаче самия него не го познавам. Аз съм дребна риба.

— Добре де, все отнякъде трябва да почнеш, нали така? Сигурно ще измислим нещо тук. Кой от тия красавци ти харесва?

И посочи шестте градински трактора. На Бош му изглеждаха абсолютно еднакви. Всичките бяха зелени и доколкото можеше да прецени, единствените разлики помежду им бяха дали ремаркето им е с каната, или с цял кафез и до каква степен е очукано. Тук нямаше лъскави пластмасови стойки с цени.

— Произвеждат ги само в зелено, тъй ли? — попита той.

— В момента втора ръка имаме само зелени отвърна Банкс. — Това е „Джон Диър“. Гордеем се със зеления цвят. Но ако се навиеш на нещо ново, може да ти го поръчаме в камуфлаж.

Детективът кимна замислено и каза:

— Искам с цял кафез.

— Добре, безопасността на първо място отбеляза продавачът. — Правилен избор.

— Да — потвърди Бош. — Винаги безопасността на първо място. Хайде пак да погледнем оня трактор вътре.

— Няма проблем.

Един час по-късно Хари се върна в колата си, след като уж реши да купи градинския трактор в шоурума, но накрая се разколеба и каза, че трябвало да си помисли. Банкс се ядоса, че е пропуснал продажбата, но все пак му даде визитката си и му каза да се обади; обеща да помоли направо големия шеф за по-сериозна отстъпка през главата на управителя. С шефа били много гъсти, приятелството им датирало от двайсет и пет години.

Бош не целеше с тази среща нищо друго, освен да влезе в пряк контакт с бившия гвардеец, да го прецени и евентуално мъничко да наруши душевния му комфорт. Щеше да направи същинския си ход по-късно, когато започнеше изпълнението на втората част от плана си.

Запали колата и потегли, в случай че Банкс го наблюдава. След две преки направи обратен завой, върна се към представителството и спря до тротоара на половин пряка от него, пак така, че да вижда бюрото на продавача.

До края на деня така и не се появи друг купувач. От време на време Банкс говореше по телефона и работеше на компютъра, ала едва ли с особен успех, поне според Бош. Въртеше се нервно на мястото си, барабанеше с пръсти по плота и час по час ходеше да пълни чашата си с кафе. Хари го видя на два пъти скришом да си сипва в кафето от една половинлитрова бутилка, извадена от чекмеджето на бюрото.

Точно в шест Банкс и останалите служители затвориха офиса и си тръгнаха. Бош знаеше, че Банкс живее на север от Модесто, в Мантека, така че подкара форда, подмина представителството и обърна малко по-нататък, за да е в нужната посока да го проследи до вкъщи.

Банкс се качи в сребриста тойота и потегли ма север, както се очакваше. После обаче изненада Хари, като зави наляво по Хач Роуд и се отдалечи от шосе 99. Отначало детективът си помисли, че минава по пряк път, но скоро му стана ясно, че се е излъгал. По шосето вече щяха да са стигнали в Мантека.

Озоваха се в район, който представляваше комбинация от промишлена зона и жилищен квартал. От едната страна плътно една до друга бяха наблъскани бедняшки и средноимотни къщи, а от другата се точеше безкрайна върволица автоморги и фирми за рециклиране на коли за скрап.

Бош поизостана, защото се опасяваше Банкс да не го забележи, и го изгуби от поглед, когато Хач Роуд се изви покрай река Туалъми.