Майкъл Конъли - Черната кутия

Увеличи скоростта и излезе от завоя, ала тойотата я нямаше. Продължи нататък, настъпи газта и със закъснение го осени, че преди малко е подминал клуб на ВВЧ — Ветерани от войните в чужбина. Интуитивно намали и обърна, после спря на паркинга на заведението. Веднага видя сребристата тойота до сградата. Предположи, че Банкс пътьом се е отбил да обърне едно и не иска никой да разбере.

Влезе в слабо осветения бар и се огледа. Нямаше нужда.

— Ей, здрасти!

Беше Банкс. Седеше сам на бара. Спортното сако и вратовръзката му бяха изчезнали. Младата барманка тъкмо слагаше пред него пълна чаша.

Хари се престори на изненадан.

— О, ти ли си?… Реших да ударя едно бързо, преди да продължа на север.

Банкс му даде знак да се настани на столчето до него.

— Добре дошъл в клуба.

Бош се приближи, като вадеше портфейла си.

— Отдавна съм в клуба.

Извади ветеранската си карта и я подхвърли на бара. Преди барманката да успее да я провери, Банкс я грабна, погледна я и изсумтя:

— Нали каза, че името ти е Хари?

— Да, така ми викат.

— Йе… ро… Какво е това шантаво име?

— Йеронимус. Така се е казвал един някогашен художник.

— Нищо чудно, че предпочиташ да ти викат Хари.

Банкс подаде картата на барманката.

— Гарантирам за него, Лори. Свестен пич е.

Лори хвърли бегъл поглед на картата и я върна на Бош.

— Хари, да ти представя Трите Л — каза продавачът. — Лори Лин Лукас, най-добрата барманка в бранша.

Бош й кимна и седна на стола до него. Май беше успял. Съвпадението не събуждаше подозрения у Банкс. А ако продължеше да се налива, изобщо нямаше да заподозре нищо.

— Пиши поръчката му на моята сметка, Лори — заяви Банкс.

Хари му благодари и си поръча бира. След миг пред него се появи леденостудена бутилка и Банкс вдигна чашата си за наздравица.

— За нас — бойците!

Чукнаха се и Банкс изгълта една трета от скоча си на една глътка. Бош забеляза, че носи голям военен часовник с различни датчици, и се зачуди как се съвместява това с продажбата на трактори.

Банкс го погледна с присвити очи.

— Чакай да се сетя. Виетнам.

Хари кимна и попита:

— А ти?

— „Пустинна буря“, готин. Първата Война и Залива.

Чукнаха се отново.

— „Пустинна буря“ — одобрително повтори Бош. Виж, такова нямам.

Банкс пак присви очи.

— Какво нямаш?

Хари сви рамене.

— Падам си малко колекционер. По нещо от всяка война, такива работи. Главно вражески оръжия. Жена ми ме мисли за луд.

Банкс не отговори, затова Бош продължи в същия дух:

— Най-ценната ми вещ е самурайско танто, взето от убит японец в една пещера на Иво Джима. Използвано.

— Какво е това, пистолет ли?

— Не, нож.

Хари имитира прокарване на нож отляво надясно през корема си. Лори Лин изсумтя отвратено и се отдалечи в другия край на бара.

— Броих два бона за него — поясни Бош. — Щеше да е по-евтино, нали разбираш, ако не беше използвано. Ти донесе ли си нещо интересно от Ирак?

— Всъщност изобщо не съм бил там. Базата ни беше в Саудитска Арабия и няколко пъти съм бил в Кувейт. Служих в транспортна рота.

Банкс допи скоча си и Хари попита:

— Значи не си участвал в бойни действия, а?

Банкс почука с празната си чаша по бара.

— Лори, ще работиш ли днеска, или ще си почиваш?

После се обърна към Бош.

— Дяволите да го вземат, мой човек, видял съм доста боеве. Един „Скъд“ за малко да унищожи цялата ни част. Пък и ние избихме бая народ. И както ти казах, служих в транспортна рота, тъй че имахме достъп до всичко и знаехме как да го пренесем тук.

Хари го погледна, сякаш внезапно заинтригуван, но изчака Дори Лин да напълни чашата на Банкс и отново да се отдалечи. После заговори с тих, заговорнически глас.

— Търся нещо от Републиканската гвардия. Знаеш ли някой да има такова? Тъкмо затова винаги се отбивам в клубовете на ВВЧ, когато съм в друг град. Така си попълвам колекцията. Взех тантото от един старец, с който се запознах в Темпи. Преди двайсет години.

Банкс кимна. Опитваше се да следи какво му говори детективът през сгъстяващата се алкохолна мъгла.

— Ами… познавам някои хора. Пренесли са всякакви неща. Оръжия, униформи, каквото поискаш. Обаче трябва да си платиш и можеш да започнеш, като купиш оня шибан „Гейтър“, дето го зяпа цял ден.

Бош кимна.

— Разбирам. Ще се договорим. Утре пак ще дойда в представителството. Какво ще кажеш?

— Виж, това е приказка, приятел.

Бош успя да излезе от клуба на ВВЧ, без да почерпи Банкс и явно без онзи да забележи, че детективът е изпил по-малко от половината си бира. Качи се в колата, премести я в отсрещния край на паркинга, където имаше рампа към реката, и паркира до ред пикапи е празни колесари за лодки. Наложи се да почака двайсет минути, докато Банкс най-после се появи и се настани зад волана на тойотата.