Майкъл Конъли - Черната кутия

Продължаваше да импровизира, да играе театър, макар че си измисляше сценария в движение.

Налагаше се, защото му вършеше работа само един резултат. Трябваше да пречупи Банкс, да го накара да проговори, да го принуди да даде показания и да осигури доказателства срещу другите. Всичките заплахи за съдебен процес и затвор в крайна сметка бяха празни. Разполагаше единствено с косвени доказателства, при това крайно неубедителни, свързващи продавача и останалите с убийството на Анеке Йесперсен. Нямаше свидетели и веществени доказателства. Бяха открили оръжието на убийството, ала не можеше да го постави в ръцете на нито един от заподозрените. Да, можеше да разположи жертвата и заподозрените в непосредствена близост в Персийския залив, а една година по-късно и в Южен Лос Анджелис. Само че това не доказваше убийството. Знаеше, че не е достатъчно и че дори най-неопитният лосанджелиски прокурор няма да го приеме. Имаше само един шанс — да убеди един от самите тях да ги издаде. С трикове, театър или по какъвто и да е друг начин трябваше да пречупи Банкс и да го накара да разкрие истината.

Бившият гвардеец поклати глава, сякаш се опитваше да пропъди някаква мисъл или образ. Сякаш смяташе, че по този начин действителността, пред която се е изправил, няма да влезе в ума му.

— Не, не бе, човек, не можеш… трябва да ми помогнеш — изпъшка той. — Ще ти разкажа всичко, обаче трябва да ми помогнеш. Обещай ми.

— Нищо не мога да ти обещая, Реджи. Но мога да ходатайствам за тебе пред Окръжна прокуратура и знам едно: прокурорите винаги се грижат за главните си свидетели. Ако си съгласен, ще ми разкажеш всичко. Абсолютно всичко. И без никакви лъжи. Само една лъжа и всичко отива на кино. А ти отиваш в затвора до края на живота си.

Остави го да осмисли думите му. Трябваше да събере доказателства срещу другите още сега и тук, иначе щеше да пропусне шанса и никога нямаше да получи втори.

— Е, готов ли си да ми разкажеш?

Банкс колебливо кимна.

— Да. Готов съм.

Хари въведе паролата в джиесема си и го включи на запис. След това започна разпита. Представи се, посочи делото, с което е свързан разпитът, и съобщи името, възрастта и адреса на Реджиналд Банкс. Прочете му правата от картичката, която винаги носеше в портфейла си, и продавачът отговори, че ги разбира и е готов да окаже съдействие, като изрично заяви, че не желае първо да се посъветва с адвокат.

Банкс разказа започналата преди двайсет години история за час и половина, като подхвана от „Сауди Принсес“. Нито веднъж не използва думата „изнасилване“, ала призна, че четиримата с Даулър, Хендерсън и Козгроув правили секс с Анеке Йесперсен в една каюта, докато тя била в безпомощно състояние след изпития алкохол и опиата, който Козгроув скришом поставил в чашата й — „Ромпун“, седатив, който се давал на добитъка, за да го успокоят преди транспортиране. Бош знаеше за този транквилант от други свои разследвания.

По-нататък бившият гвардеец обясни, че Йесперсен специално била нарочена от Козгроув, който им казал, че тя сигурно е естествена блондинка и че никога не е бил с такава жена.

Когато Бош го попита дали Дж. Дж. Дръмънд с бил в каютата по време на изнасилването, Банкс категорично отрече. Дръмънд знаел какво става, обаче не участвал. Петимата не били единствените от 237-а рота на кораба в този момент, но не бил замесен никой друг.

Докато разказваше, Банкс се разплака; непрекъснато повтаряше колко съжалявал, че се е включил в случилото се в каютата.

— Заради войната, разбираш ли? На човек просто му става нещо.

Бош и преди беше чувал това извинение — идеята, че смъртоносното напрежение и страхът по време на война дават на някого право да извършва отвратителни престъпления, за каквито иначе не би и помислил. Така можеше да се оправдава всичко, от избиването на всички жители на едно село до груповото изнасилване на безпомощна жена. Той не го приемаше и си помисли, че Анеке Йесперсен е била права. Това бяха военни престъпления и нищо не ги оправдаваше. Според него войната изкарваше наяве истинския характер на човек, добър или лош. Не изпитваше съчувствие към Банкс и неговите съучастници.

— Затова ли Козгроув е носел лекарството чак от Щатите? В случай че му стане нещо заради войната? Още на колко жени го е давал, докато бяхте там? А преди това? В гимназията? Всички сте учили в една гимназия, бас държа. Нещо ми подсказва, че на оня кораб не сте проверявали действието му за пръв път.