Майкъл Конъли - Черната кутия

Бош позволи на Банкс да го закопчае. Дръмънд се приближи и се наведе към него.

— Къде ти е джиесемът?

— В предния десен джоб.

Докато го вадеше, шерифът дишаше почти в лицето му.

— Не биваше да мътиш водата, детектив — каза той.

— Щом казваш.

Дръмънд извади ключовете, после опипа и другите му джобове, за да се увери, че няма нищо друго. Отиде при леглото, вдигна сакото му и го претърси. Намери портфейла със служебната му карта и ключовете на колата и ги прибра. Измъкна изпод колана на кръста си друг пистолет и го подаде на Банкс.

— Пази го, Реджи.

Отиде до масата, отвори папката с нокътя на показалеца си и се наведе, за да разгледа снимките на фотоапаратите, които беше носила Анеке Йесперсен.

— Е, с какво се занимаваме тук, господа?

— Той се опитваше да ме накара да си призная, Дръмър — запелтечи Банкс, сякаш непременно трябваше да изпревари отговора на Бош. — За онова на кораба и в Лос Анджелис. Знае за кораба. Буквално ме отвлече! Обаче аз не му издадох нищо.

Дръмънд кимна.

— Браво, Реджи. Браво.

И продължи да прелиства материалите в папката, като обръщаше страниците само с нокът. Бош знаеше, че вниманието на шерифа всъщност не е насочено към тях. Опитваше се да прецени в какво положение се е озовал и как трябва да реагира. Накрая Дръмънд затвори папката и я пъхна под мишница.

— Май ще идем да се поразходим.

Хари най-после проговори, макар да разбираше, че опитът му е обречен на неуспех.

— Наясно си, че не бива да го правиш, шерифе. Не разполагам с нищо друго освен подозрения, които не вършат никаква работа.

Дръмънд се усмихна заплашително.

— Не знам. Струва ми се, че човек като тебе не разчита само на подозренията си.

— Може да се изненадаш, но се случва често.

Шерифът огледа стаята, за да се увери, че не е пропуснал нищо.

— Добре, Реджи, вземи сакото на детектив Бош. Сега ще се поразходим с неговата кола.

Паркингът пустееше. Натикаха го на задната седалка и Дръмънд даде ключовете на Банкс и му нареди да седне зад волана. Самият той се настани отляво до Бош.

— Накъде? — попита Банкс.

— Към Хамит Роуд.

Банкс излезе от паркинга и потегли към рампата на шосе 99. Дръмънд продължаваше да държи пистолета си в ръка.

— Как разбра? — попита Хари и видя в мрака самодоволната усмивка на шерифа.

— Как разбрах, че душиш наоколо ли? Ами, допусна няколко грешки, детектив. Първо, снощи си оставил кални следи по хеликоптерната площадка в имението на Карл Козгроув. Той ги видял сутринта и ми се обади. Каза, че имал неканен гост, и аз пратих двама от хората си да проверят. Второ, тази вечер ми звънна Франк Даулър и ми каза, че нашият Реджи пил в клуба с човек, който искал да купи пистолет на иракската Републиканска гвардия. Съвпадението на всичките тези неща ме накара да се замисля и…

— Той ме измами, Дръмър — обади се от предната седалка Банкс, опитваше се да срещне очите на шерифа в огледалото. — Нямах представа, сериозно. Мислех, че наистина е колекционер, така че се обадих на Франк да го питам иска ли да продаде пистолета си. Когато се чухме предишния път, той търсеше пари.

— Досетих се, Реджи. Само че на Франк са му известни някои неща, които ти не знаеш — пък и беше нервен, защото вчера някакъв непознат идвал да разпитва жена му за него.

И погледна Бош, за да му даде да разбере, че знае кой е бил посетителят.

— Франк събрал две и две и прояви благоразумието да ми се обади. Тогава позвъних тук-там и скоро установих, че в „Блу Лайт“ е отседнал човек, чието име си спомнях от една отдавна отминала нощ. И тук си допуснал грешка, детектив. Регистрирал си се под истинското си име.

Бош не отговори. Загледа се през прозореца в мрака и се опита да се ободри с мисълта, че е пратил на партньора си аудиофайла с разпита на Банкс. Чу щеше да го открие, когато на сутринта си провереше имейла.

Можеше да използва този факт по някакъв начин, за да се договори за свободата си, ала му се струваше прекалено рисковано. Не знаеше какви хора или връзки има Дръмънд в Лос Анджелис. Не биваше да излага на опасност партньора си и записа. Трябваше да се задоволи с това, че каквото и да се случи с него тази нощ, историята ще стигне до Чу и Анеке Йесперсен ще бъде отмъстена. Справедливостта щеше да възтържествува.

Скоро навлязоха в окръг Станислаус. Банкс попита кога ще може да вземе колата си и Дръмънд му отговори да не се безпокои, щели да я приберат по-късно. Когато наближиха изхода за Хамит Роуд, Банкс даде мигач.