Майкъл Конъли - Черната кутия

— Отиваме при шефа, а? — обади се Бош.

— Нещо такова — отвърна шерифът.

Завиха към бадемовата гора и се насочиха към огромния портал на имението. Дръмънд нареди на Банкс да спре по-напред, за да може да натисне бутона на домофона от задната седалка.

— Да? — чу се глас.

— Аз съм — отговори Дръмънд.

— Всичко наред ли е?

— Да. Отвори.

Порталът се отвори, Банкс подкара към шатото и за две минути изминаха разстоянието, което предишната нощ Бош беше извървял за цял час. Той се опря на страничния прозорец и погледна нагоре. Стори му се по-тъмно от вчера. Облаците се бяха сгъстили и скриваха звездите.

Излязоха от гората и Хари видя, че прожекторите са изключени. Може би нямаше достатъчно вятър, за да задвижи генератора зад сградата. А може би Козгроув просто искаше да създаде нужната обстановка за онова, което щеше да се случи. Фаровете осветиха черния хеликоптер на площадката.

На обръщалото пред шатото чакаше мъж. Банкс спря и мъжът се качи отпред. На светлината на лампичката в купето Бош видя, че е Карл Козгроув. Едър и широкоплещест, с буйна къдрава сива коса. Познаваше го от снимките. Дръмънд мълчеше, но Банкс се развълнува от срещата със старото си приятелче от Националната гвардия.

— Карл, отдавна не сме се виждали!

Козгроув го погледна хладно. Явно не се радваше чак толкова.

— Здрасти, Реджи.

И толкова. Шерифът нареди на Банкс да потегли по сервизния път, който завиваше зад шатото, минаваше край гаража и продължаваше по склона зад имението. Скоро стигнаха до стар островръх плевник, заобиколен с ограда за добитък. Изглеждаше изоставен.

— Какво ще правим? — попита Банкс.

— Ние ли? — отвърна Дръмънд. — Ще се погрижим за детектив Бош, защото детективът явно не може да остави на мира призраците от миналото. Спри пред плевника.

Банкс се подчини и фаровете осветиха голямата двукрила врата. На лявото крило имаше табела „Влизането забранено“. Вратата беше затворена с голямо плъзгащо се резе. Имаше и верига, заключена с катинар.

— Вътре се вмъкват хлапетии, оставят си кеновете от бира и осират всичко — осведоми ги Козгроув, сякаш искаше да обясни защо плевникът е заключен.

— Отключи — каза Дръмънд.

Собственикът на имението слезе и тръгна към вратата.

— Сигурен ли си, Дръмър? — обади се Банкс.

— Не ми викай така, Реджи. Отдавна престанаха да ме наричат с това име.

— Извинявай. Няма. Ама сигурен ли си, че трябва да го направим?

— Пак почваш с това „ние“. Кога сме правили нещо заедно, Реджи? Имаш предвид мен, нали? Защото винаги аз замитам онова, което осирате вие!

Банкс не отговори. Козгроув отключи катинара и отвори дясното крило.

— Давай да свършваме с тая работа — рече Дръмънд.

Слезе от колата и затръшна вратата зад себе си. Банкс се позабави и използвайки момента, Хари срещна погледа му в огледалото.

— Не ставай съучастник в това, Реджи. Той ти даде пистолет. Можеш да го предотвратиш.

— Какво чакаш, Реджи? — подвикна Дръмънд. — Хайде слизай.

— А, не знаех, че искаш да дойда и аз.

Банкс слезе и Дръмънд измъкна Хари от колата и нареди:

— В плевника, Бош.

Докато го водеха към отворената врата, Бош отново вдигна очи към черното небе. Щом влязоха, Козгроув включи единствената лампа, която беше толкова високо под напречните греди на тавана, че хвърляше съвсем слаба светлина долу.

Дръмънд отиде при един от централните стълбове, които поддържаха сеновала, и го натисна, за да изниза здравината му. Стори му се стабилен.

— Тук — каза той. — Доведи го.

Банкс бутна Бош напред. Шерифът го хвана, завъртя го е гръб към стълба и насочи пистолета си към лицето му.

— Не мърдай. Реджи, окови го за гредата.

Банкс извади ключовете от джоба си, отключи едната гривна на белезниците, после окова ръцете на Бош зад стълба. Това означаваше, че няма да го убият. Поне засега. Неизвестно защо им трябваше жив.

Щом го оковаха, Козгроув събра смелост и се приближи.

— Знаеш ли какво трябваше да направя? Трябваше да изпразня пълнителя си в гърба ти на оная уличка. Така щях да си спести тази неприятна история. Ама сигурно съм се прицелил прекалено високо.

— Стига, Карл — спря го Дръмънд. — Просто се прибери в къщата и изчакай Франк. Ние ще се погрижим за това и ще дойдем при вас.

Козгроув изгледа Бош и се усмихна злобно. После каза:

— Заповядай, седни.

И го изрита в левия крак и го натисна по рамото. Хари се свлече надолу по стълба и тежко се стовари по задник на земята.