Майкъл Конъли - Черната кутия

Отвори кутията и се втренчи в дебелата пачка фишове. Внимателният им анализ сигурно щеше да му отнеме целия следобед и част от вечерта. Това не го притесняваше, само че нямаше търпение. Извади фишовете и след като ги прегледа набързо, установи, че са подредени хронологично и обхващат четирите години, посочени на етикета. Реши първо да се съсредоточи върху годината на убийството на Анеке Йесперсен. Отдели фишовете от 1992-ра и започна да чете.

Запознаването с един фиш отнемаше само секунди. Имена, прякори, адреси, номера на шофьорски книжки и други данни. Полицаят, провел разпита, често записваше и имената на други гангстери, които са били с разпитвания по това време. Няколко имена във фишовете се повтаряха или като обект на разпита, или като известни съучастници.

Бош нанасяше всеки адрес от фишовете — мястото на разпита и местожителството от шофьорската книжка на обекта — в градския атлас, в който вече бяха маркирани убийствата с беретата модел 92. Търсеше близки връзки с шестте убийства. Имаше няколко и те бяха очевидни. Две убийства бяха извършени на улични ъгли, на които обикновено се беше въртяла търговия с дрога. Имаше логика. Патрулните полицаи и отрядите на ОПСУХ трябваше да са издебвали гангстери, събиращи се на такива места.

Два часа след началото на това занимание, със схванати от повтарящите се движения гръб и врат.

Хари откри нещо, което изстреля адреналин в кръвта му. На 9 февруари 1992-ра един тийнейджър, обозначен във фиша като МГ — или „младши гангстер“ — от Ролинг Сикстис, бил спрян за скитничество на Флорънс и Креншоу. Името в шофьорската му книжка било Чарлз Уилям Уошбърн. Според фиша уличният му прякор бил Дребосъка. Шестнайсетгодишният младеж, висок метър шейсет и един, вече бил успял да се сдобие с характерната за Сикстис татуировка, надгробен камък с числото 60 на левия бицепс, означаваща вярност до смърт към бандата. Вниманието на Бош привлече адресът от шофьорската му книжка, Западна Шейсет и шеста улица. Когато нанесе мястото на картата, видя, че задната страна на сградата гледа към уличката, на която бяха убили Анеке Йесперсен. Уошбърн живееше на не повече от петнайсет метра от мястото, на което бяха открили трупа на журналистката.

Хари никога не беше работил в звено, занимаващо се конкретно с гангстери, но имаше опит с разследването на няколко свързани с банди убийства. Знаеше, че младшият гангстер е хлапе, нарочено за привличане, което още не е официален член на бандата. Приемането в нея си имаше цена — проява на квартална или гангстерска гордост, конкретна работа, демонстрация на преданост. Обикновено това означаваше извършване на насилие, понякога дори убийство. Всеки, който очистеше представител на противникова банда, моментално получаваше статут на пълноправен член.

Бош се отпусна назад и се опита да раздвижи схванатите мускули на раменете си. Замисли се за Чарлз Уошбърн. В началото на 1992-ра той е кандидат-гангстер и сигурно търси шанс да пробие. По-малко от три месеца след като полицията го спира и разпитва на Флорънс и Креншоу, в неговия квартал избухват безредици и на уличката зад дома му е застреляна чуждестранна фоторепортерка.

Прекалено голямо съвпадение, за да го пренебрегне. Хари протегна ръка към дневника на убийството, съставен преди двайсет години от Спецчастта за разследване на престъпления, извършени по време на безредиците, и помоли, без да се обръща:

— Чу, би ли ми проверил едно име?

— Един момент.

Партньорът му беше адски бърз на компютъра, докато компютърните умения на Бош бяха слаби. Чу редовно му проверяваше имена в база данните на Националния криминален информационен център.

Хари запрелиства дневника на убийството. Навремето не бяха провели пълноценно разследване, но все пак бяха покрили жилищните сгради на уличката. Намери тънкия сноп доклади и почна да чете имената.

— Добре, казвай — обади се Чу.

— Чарлз Уилям Уошбърн. Дата на раждане: четвърти седми седемдесет и пета.

— Роден на четвърти юли 2 2 Денят на независимостта в САЩ. — Б.пр. .

Бош чу пръстите на партньора му да летят по клавиатурата. Междувременно откри доклада за адреса на Уошбърн на Западна Шейсет и шеста. На 20 юни 1992-ра, цели петдесет дни след убийството, двама детективи почукали на вратата и разговаряли с петдесет и четири годишната Мариън Уошбърн и трийсет и четири годишната Рита Уошбърн, майка и дъщеря. Не знаели нищо за убийството, извършено на уличката на 1 май. Разговорът бил кратък и любезен и обхващаше само един абзац от доклада. Не се споменаваше за трето поколение обитатели на къщата. Нито дума за шестнайсетгодишния Чарлз Уошбърн. Бош ядосано затвори папката.