Майкъл Конъли - Черната кутия

— Баба му умря, а майка му отдавна се пресели в Ланкастър.

— Чарлз появявал ли се е там?

— Не знам. Преди й ходеше на рождените дни. С’a не знам дали още е жив. Знам само, че синът ми през живота си не е бил на лекар или зъболекар, нито пък е обличал нови дрехи.

Бош кимна. „И няма баща“ — помисли си. Не спомена, че ако арестуват Чарлз Уошбърн, това няма да е за да го принудят да плати детската издръжка.

— Имате ли нещо против да влезем вътре, Латиша?

— За к’во?

— Просто да поогледаме, да се уверим, че е безопасно.

Тя удари с юмрук по решетката.

— Безопасно е, не се бойте за туй.

— Значи не може да влезем, така ли?

— Не, не искам никой да вижда к’ва каша е вътре. Не съм се приготвила за гости.

— Добре, ами на двора?

Въпросът очевидно я смути, но после тя сви рамене.

— И да се скъсате да го търсите, него пак го няма.

— Портата отзад отключена ли е?

— Разбита е.

— Добре, ще заобиколим.

Двамата детективи тръгнаха към отбивката, която минаваше покрай къщата и свършваше с дъсчена ограда. Чу трябваше да повдигне портата и да я задържи на единствената й ръждясала панта, за да влязат. Продължиха към задния двор, целия осеян със стари счупени играчки и мебели. В единия край лежеше миялна машина и Бош си спомни, че когато преди двайсет години за пръв път дойде на уличката, там бяха натрупани стари електроуреди.

Отляво на двора се издигаше задната стена на някогашния магазин за гуми и джанти. Хари се приближи до оградата откъм уличката. Беше прекалено висока, за да надзърне навън, затова придърпа едно велосипедче с три колела, едното от които липсваше.

— Внимателно, Хари — предупреди го Чу.

Бош стъпи с един крак върху седалката, повдигна се с две ръце за горния край на оградата и погледна към мястото, където преди двайсет години бяха убили Анеке Йесперсен.

После слезе на земята и тръгна покрай оградата, като натискаше с длан всяка дъска в търсене на проход, който да осигурява бърз достъп до и откъм уличката. На две трети от пътя до края една от дъските се раздвижи под ръката му. Той спря, огледа я внимателно и я издърпа към себе си. Оказа се, че не е закована нито в горния, нито в долния край. С лекота я измъкна от оградата и отдолу се показа двайсет и пет сантиметров отвор.

Чу се приближи до него и огледа прохода.

— Някой дребен лесно може да се провре оттук и да излезе на уличката.

— Същото си мислех и аз — съгласи се Хари.

Естествено, това беше очевидно. Въпросът всъщност бе дали дъската се е отковала от старост, или това е таен проход от времето, когато Чарлз Уошбърн Дребосъка е живял тук като шестнайсетгодишен младши гангстер, търсейки шанс да стане пълноправен член на бандата.

Бош каза на Чу да заснеме отвора в оградата с джиесема си. По-късно щеше да разпечата снимката и да я прибави към следствените материали. После върна дъската на мястото й и още веднъж огледа двора. Видя, че Латиша Сетълс стои на отворената задна врата на къщата и го наблюдава през желязна решетка като онази на предния вход. Сигурно се досещаше, че не търсят Чарлз, защото не си плаща детската издръжка.

Когато Бош се прибра, на масата го очакваше празнична торта. В кухнята дъщеря му готвеше вечеря, следвайки инструкции от готварска книга.

— Леле, колко вкусно мирише! — възкликна той.

Носеше под мишница дневника на убийството на Йесперсен.

— Не припарвай в кухнята — нареди дъщеря му. — Излез на верандата, докато не ти кажа, че е готово. И остави работата на лавицата — поне докато не вечеряме. И пусни музиката.

— Слушам, шефе.

На масата в трапезарията имаше прибори за двама. След като послушно остави папката на лавицата в библиотеката, той включи уредбата и отвори шейната за дисковете. Дъщеря му вече беше заредила пет от любимите му изпълнители: Франк Морган, Джордж Кейбълс, Арт Пепър, Рон Картър и Телониъс Мънк. Хари включи на случаен избор и излезе на верандата.

На масата навън имаше бутилка „Фат Таяр“ в керамична саксия, пълна с лед. Това го озадачи. „Фат Таяр“ бе една от любимите му бири, но той рядко държеше алкохол вкъщи, а напоследък изобщо не беше купувал бира. Дъщеря му изглеждаше по-голяма от шестнайсетте си години, ала не достатъчно, за да й продадат бира, без да й проверят шофьорската книжка.

Той отвори шишето и отпи голяма глътка. Ледената течност му подейства отпускащо, след като цял ден бе разхождал оръжието, стягайки примката около Чарлз Уошбърн.

С помощта на Джорди Гант беше съставил план. До развода на следващия ден всички патрулни полицаи и звена за борба е бандитизма в Южното бюро щяха да са видели снимката на Уошбърн и да знаят, че арестуването му е приоритетно. За правно основание щяха да използват заповедта за арест поради неплащане на детска издръжка, но щом го заловяха, щяха да уведомят Бош, който щеше да се срещне с него, за да си поговорят на съвсем друга тема.